Джина Стоева: Гледам розови дрешки, усмихвам се и се настройвам

Време беше и за мен да изпитам това щастие, защото дълго време през годините отлагах бременността. За мен кариерата е била винаги на първо място. И винаги си казвах: “Има време, има време ..." Ама то, времето, си тече.

Вече е на път да се случи най-хубавото.

Още от самото начало, когато разбрах, че ще ставам майка, осъзнах новата отговорност. Усетих, че предстои огромна промяна в моя живот. Имам много приятелки, които са майки. Наблюдавала съм ги и знам, че моят свят вече ще се върти около детето.
Дадох си сметка, че аз съм напълно готова затова и, че моето майчинство ще бъде осъзнато. Казах си: "Добре, че ми се случва на тези години. Взела съм си всичко от живота – налудувала съм се. Апетитът ми към купони, пътуване, дискотеки и срещи вече е преминал."

Мисля, че печеля, че бременността ми се случва сега. С удоволствие ще се посветя на детето, ще се разхождам из парка с него, в планината, без да съжалявам, че ще има месеци, в които няма да мога да изляза с приятели, да изпусна някой купон или празненство.

Слава богу, бременността ми преминава много добре. Мина етапът, в който ми ставаше лошо, но въобще не съм повръщала.

Досега качих 5 килограма. Не се налага да нося широки дрехи, ама то не само коремът наедрява, а и бюстът. А при мен има материал.
Вечер, като си легна, търся по-удобна поза. По-внимателно се обръщам. Усещам, че в мен има живот.

Усещам се малко по-тежка, но не спирам да се движа всеки ден. Когато мога, ходя по планините. И моят приятел обича природата и заедно правим преходи.

Вярно е, че се уморявам и се задъхвам малко по-лесно и гледам да не се претоварвам. Но обичам да съм на чист въздух сред природата.

Не се ограничавам с храната. Ако нещо ми се яде, хапвам. То бебето заема обем и притиска. И някак няма пространство за много храна. Когато хапна малко, се засищам. Различното е, че ми се яде сладко. Това е ново за мен.

Единствената промяна, която се наложи, е, че вече не ходя на токчета. Нося обувки с равна подметка. На сцената веднъж ми се наложи 3-4 часа да стоя на токчета и краката ми страшно отекоха и се подуха. Дори се консултирах с лекаря си. Явно провокирах нещата. Сега внимавам повече.

Връщам се от Франция. Реших да се видя със сестра ми сега, докато е лесно да пътувам. Със сестра ми сме много близки. Тя живее във Франция и работи в болница в АГ отделение, където израждат бебета. Има опит.

За мен това беше емоционална среща - да се видя със сестра ми, нейното семейство и моите племеннички, които много обичам. Хем и да получа някакви първоначални съвети. Всички са много щастливи, особено момичетата. Двете са близначки и са на 14 години, а най-малката е на 12 години. Сега се присъединявам към женския отбор на голямото ни семейство - на път е четвърто момиче. Явно така сме орисани – да раждаме само момичета.

Моите племеннички години наред се обаждаха по телефона с един въпрос и с типичния френски акцент: „Лельо, бременна ли си вече?“. Нямаше разговор, в който те да не питат това. И трябваше да ги разочаровам. Така допреди 5 месеца, когато им казах, че чакам бебе. Те като че ли бяха най-щастливи или най-емоционално изразиха радостта си.

„Много сме доволни. Добра работа сте извършили“ – това беше тяхното заключение. Ние много се смяхме.
Те са достатъчно големи. Много добре осъзнават какво се случва и с нетърпение чакат. Получих много внимание и любов – галеха ме по коремчето, чакаха бебето да започне да рита, за да пипнат. Много емоционална почивка, която ми даде заряд.

Сестра ми беше по-делова и съветите ѝ бяха основно да се пазя, защото сега влизаме в сезона на грипа и на простудите. Да не ходя на места, където се събират много хора.
Другите ѝ съвети бяха свързани с рисковете от токсоплазмоза – от общуване с котки, които не са ваксинирани. Аз нямам котка, но много обичам животни. Малко професионално, но полезно. И най-вече ме съветваше да почивам и да съм спокойна.

Времето минава бързо – половината от периода се изтърколи. Вече трябва да купуваме кошчета, колички. Получих първите подаръци от мои приятели, които живеят в Чехия. Гледам мъничките розови дрешки, усмихвам им се и се настройвам тази вълна.

Предстоят ми много приятни емоции.

Още не планирам почивка. Наскоро пуснах нова песен „Ди Каприо“ и идеята ми беше, докато още не ми личи бременността, да заснема и пусна клип. Защото няколко месеца ще отсъствам от сцената.

Снимка: Клипът „Ди Каприо“ е по музика и аранжимент на Мартин Биолчев и текст на Дани Гергов. Това е третият проект на Джина Стоева, който тя създава като самопродуциращ се изпълнител. Клипът се излъчва по телевизия Планета. Вече може да бъде гледан от меломаните и в YouTube канала Music Tube BG.

Сега, след като се прибрах от Франция, се включих на работен режим, защото имам участия.
Чудех се дали да работя на Нова година. Имам предложения, но не съм решила. През последните 20 години на този празник винаги съм работила, с изключение на една единствена година. Още обаче не съм решила. От друга страна след Нова година ще имам достатъчно време да почивам и да се насладя на последните месеци на бременността.

Записа: Веселина Мончева