Какво ни „разказват“ игрите на детето

Играта е един от начините детето да опознае света. Чрез нея то възпроизвежда житейски ситуации и се опитва да разбере различни неща.
С играчките си то „разиграва“ различни проблеми и може да ни покаже, че нещо го притеснява. То показва не само това, което вижда, но и личния си опит – както положителен, така и отрицателен.
Защо тогава детето има желание да бие и наказва играчките си, обяснява психологът Олга Викторова. 

Какво се опитва да ни каже

Ако едно дете дава "лоши роли" на играчките си и ги наказва, изобщо не е задължително зад това да се крие нещо тревожно. Възможно е в играта да има отрицателни и положителни герои и това е нормално. Хлапето възпроизвежда някаква ситуация, в която лошите играчки са виновни за нещо и са получили заслуженото наказание. Това е напълно добър и нормален сюжет.
Чрез играта детето изпълнява някакъв познат сценарий. Може би то просто фантазира въз основа на ситуации, които е наблюдавало в анимационни филми или по телевизията. Или се опитва да възпроизведе конкретна случка, в която е участвало самото то. 
В играта децата често се опитват да разберат кое е добро и кое е лошо, възпроизвеждат нормите, които са приети в обществото.

Те имат две възможности за себеизразяване чрез игрите: 
-  просто възпроизвеждат сюжет, който са видели отстрани;
- възможно е да разиграват житейската ситуация, която им се е случила в реалния живот.

Снимка Guliver / Getty

Проблеми, скрити в сюжетите на играта

Случва се детето да бие и наказва играчките - в този случай то най-вероятно повтаря модела на поведение на някого. И много често на родителите, които наказват детето си.
Това е чудесна възможност да видите своя модел на поведение и да го преразгледате.

Поведението по време на игра обаче не винаги отразява емоционалното състояние на детето. Ако то систематично повтаря някаква негативна история, си струва да се вгледате по-подробно. Може би има проблем с връстниците си или с учител в детска градина.
Трябва да разберете, че поведението в играта само по себе си не е сигнал за някакъв проблем. Освен, ако няма и други тревожни сигнали. 
Децата могат да играят както и на каквото си искат.
Случва се обаче да се появят наистина странни сюжети, които не са подходящи за възрастта (например насилие или сексуални мотиви). В този случай е добре да потърсите компетентна  помощ.

Как да реагираме на странностите

- Родителите не трябва да осъждат играта на детето, нито да я прекъсват.

- По-добре е да се опитате да се включите, за да разберете защо детето е избрало този конкретен сценарий. Важно е да не се намесвате и да не коригирате поведението му, а просто да наблюдавате и да разговаряте.

Снимка Guliver / Getty

- Ако сюжетът дойде от нищото, но искате да разберете защо се е появил в главата на детето, вземете някаква играчка и се опитайте да играете заедно с него. Позволете на вашия герой да задава въпроси на другите участници в играта, да взаимодейства с тях. Попитайте защо този или онзи герой прави това, какво чувства и т.н. Може би при взаимодействие с вашия герой детето ще се отпусне и ще сподели какво го притеснява.

- Струва си да обърнете внимание как всеки във вашето семейство изразява отрицателните си емоции. Ако проявите на гняв  или агресия да са строго забранени, не е изненадващо, че детето се опитва да ги изрази чрез игра.
Помнете: много е важно да е да позволите на детето да показва всякакви емоции, дори отрицателни.

Мона Василава