Как да сприятелим бебето с детегледачката

За майката е особено трудно да се раздели със своето дете, дори и за няколко часа. Но понякога се налага. И в тези часове до мъника трябва да остане доверен човек. Нормално е родителите да се притесняват дали бабата, дядото, лелята или детегледачката успяват да се справят правилно с всички нужди на бебето, а самото дете ще бъде доста стресирано, когато изведнъж остане с непознати за него хора, а мама и татко изведнъж изчезнат. Има ли полезни начини да направите този преход по-спокоен за всички? 

Важно е бебето да бъде спокойно.

Снимка: Shutterstock

Не трябва да има безпокойство

Това е едно от основните правила, които трябва да се стремите да следвате. Все някога ще се наложи да се върнете към работното си ежедневие, а е възможно детето да не бъде прието в детска градина или просто вие самите да не желаете да направите това. Понякога връщането на работа е още по-рано, докато малкото е все още бебе.

Най-голямата грешка на родителите, когато моментът на оставянето на детето под надзора и грижите на друг човек настъпи, е паниката, която ги обзема. Не си мислете, че така не предавате сигнали на малкото. Напротив – то много точно усеща напрежението във въздуха и чувствата ви, и това му създава допълнителен стрес.

Така че забравете за притесненията, дори сърцето ви да се е свило. Бъдете спокойни и в никакъв случай не плачете, особено пред детето.

Спрете да си задавате хиляди въпроси

След като веднъж вече сте решили да оставите бебето с баба, дядо или детегледачка, със сигурност това са хора, на които сте се доверили. Да, винаги може да се случи нещо непредвидено, но такова нещо може да стане и когато вие сте си у дома. За да изберете точно тези хора, значи нещо в тях ви е накарало интуитивно да им повярвате.

Защо в такъв случай продължавате да се измъчвате, задавайки си хиляди въпроси относно това дали те ще се справят?  

Да се ​​страхувате, особено първите няколко пъти, когато оставяте детето с някого, е напълно нормално. Особено когато става дума за майки, които дълго време са живели в симбиоза с мъничето си. Но е важно сами да си наложите спокойствие, което ще ви помогне и по-лесно да преодолеете притеснението.

Какво трябва да знаете за различните възрасти, когато стигнете до оставянето

Новородено

При бебетата всичко е по-сложно. Кърмачетата и децата под 2-3 години не говорят, имат специфични нужди и никога не трябва да бъдат оставяни сами. Така че наистина ще ви трябва силно доверен човек, за да сте сигурни, че ще се справи.

За да направите прехода по плавен, може постепенно да адаптирате детето към оставянето. Това ще е полезно за него, а и за вас. На първо време започнете да оставяте новороденото в детската стая, като следите с бейбифон какво се случва. Постепенно увеличавайте времето, в което то няма да ви вижда.

В началото е добре да присъствате, когато роднината или детегледачката влезе в своята роля. Така бебето ще приеме по-лесно новия човек в живота си, защото ще ви вижда. А и може сами да наблюдавате как се справя избрания човек с тези задължения. При съмнения, че нещо не е както трябва, не се колебайте да потърсите друг.

Докато сте заедно може да дадете на човека, който ще се грижи за бебето задачи от рода на: приготвяне или затопляне на бебешката храна, преобличане, смяна на пелената и т. н. Не се изкушавайте да се намесвате, а бъдете само наблюдатели. Достатъчно е в началото да обясните какво очаквате, а след това само гледайте дали човекът се справя правилно. Това ще бъде едновременно тест за него и възможност бебето да свикне с новото лице у дома.

По-голямо дете

При по-големите деца всичко е по-лесно, защото те вече говорят и в безопасна среда (у дома) не са в голяма опасност. Ако обаче безпокойството не ви напусне, не ги оставяйте с хора, които не познавате добре и преди всичко поставете правилата на първо място: да не оставя детето само, да отговаря винаги на телефона, да се съобразява с вашите правила.

Това ще ви направи много по-спокойни, а и детето ще усеща повече сигурност, тъй като условията у дома няма да бъдат кой знае колко променени.

Не показвайте, че се тревожите пред детето

Снимка: Shutterstock

Тревожност или вина

Тревожността е ирационална и може да бъде държана на разстояние, като предвидите всичко, свържете се само с наистина доверени хора и организирате нещата до най-малкия детайл. Ако не можете да се отървете от притеснението, поговорете с лекаря на детето или психолог, които да ви дадат нужното спокойствие. Както казахме, от вашето спокойствие зависи и това на детето, независимо от възрастта му.

Възможно е да бъркате усещането за тревожност и вина, когато оставяте детето дори за съвсем кратко време на друг човек.

Да отделите малко време за себе си или партньора си, като се възползвате от възможността някой друг да погледа детето в този период, е дори полезно. Така че не бива да допускате да ви обзема чувство за вина. Тревожността е вече нещо съвсем различно, което както стана ясно, зависи от вас.

Ако въпреки всичко продължавате да се притеснявате, опитайте да откриете наистина най-доверения и сигурен човек, който да гледа детето, защото това ще ви помогне да преодолеете по-лесно паниката.

Деси Тодорова по материали от Pianeta Mamma