Заедно с всички, но за чужда сметка

Умението да убеждаваш другите, че ти си човекът, с когото трябва да общуват, е много ценно, особено когато от това зависят средствата за съществуване. Колкото и добиването на манталитет на безкомпромисен да може да ви помогне да успеете, особено в бизнеса, все повече компании търсят служители, които могат да се разбират добре помежду си. А извън работата е още по-важно да си добър човек. Хората наистина не обичат да общуват с някой, който мисли само за себе си.

Ами ако служителят не е екипен играч по природа, но разбира, че е важно да се държи по този начин? Според Шелби Къртис и нейните колеги от Университета в Рино, Невада, много хора са „готови да успеят за сметка на добрите отношения с колегите си или за сметка на благосъстоянието на другите, като крият своите егоистични планове“. Ако тези майстори на манипулацията искат да получат работа или повишение, те ще прибегнат до това, което авторите наричат ​​„фалшиво гражданско поведение“. В преследване на лични цели, те се маскират като мотивирани за „споделени“ цели, които са от полза за групата.

Например, такъв човек организира събиране на дарения не защото вярва в благотворителността, а защото знае, че това ще подобри имиджа му. Ако такива хора са наистина хитри, тогава демонстративната щедрост ще бъде опит не само да впечатлят хората, но и да спечелят доверието им и да ги използват за своите цели. Според изследователския екип на Къртис, тези поведения представляват „управление на изпреварващото впечатление“ или опити да се скрие зад фасада на колективно поведение, за да се запази предимството на работното място и сред колегите.

Макиавелизъм и управление на впечатлението

Репутацията на човек служи не само за постигане на просто утилитарни цели, както посочват изследователите. Според „социално-аналитичната теория на личността“, предложена от Джон Хоган през 1982 г., вниманието към репутацията свързва личността на човека с неговото представяне на работа. Според екипа на Университета в Невада хората с високо ниво на макиавелизъм - тоест личностни черти, които отразяват желанието на човек да постигне успех на всяка цена - най-често разчитат на управлението на впечатленията като съзнателна стратегия. Ако на работното място се цени работата в екип, това е впечатлението, което те се опитват да създадат.

Макиавелизмът е една от трите черти на така наречената "тъмна триада", заедно с психопатията и нарцисизма. Докато на теория и трите черти са свързани с манипулативно управление на впечатлението, предишни изследвания, цитирани от Къртис и колеги, предполагат, че само макиавелизмът е свързан с „опортюнистични“ стратегии за самопрезентация. На интервю за работа нарцисистите правят добро първо впечатление, без да се налага да се преструват. Дори психопатите правят добро първо впечатление, благодарение на способността им да подражават на хората, които провеждат интервюто.

Има признаци, по които можете да разпознаете майстора на манипулацията. Използваните от тях методи са, по мнението на Къртис и нейните колеги, „непреки и ирационални“, включително лъжа, апелиране към емоции и внедравяне на техните цели, като идеи в съзнанието на другите. Струва ви се, че действат във ваш интерес, но всъщност те просто ви използват, за да постигнат собствените си цели.

Фалшивият вид на общност при манипулатора

Когато ситуацията насърчава безмилостни и агресивни тактики, като например в силно конкурентна бизнес среда, егоистичните мотиви на хората с високо ниво на макиавелизъм им позволяват да получат това, което искат. Но щом средата се наклони в полза на колективизма, всичко внезапно спира. Сега манипулаторът трябва или да се адаптира към някаква, например, структура на възнаграждение, или да бъде освободен от работа. Според Къртис, за да направят това, те първо трябва да осъзнаят собствената си склонност към манипулиране. Тогава те признават изискванията на средата и накрая намират сили да създадат фалшив вид на общност с нея.

Процесът на кандидатстване за работа предоставя отлична възможност да научите умни стратегии. В първото от две интервюта изследователският екип набра 212 студенти (на средна възраст 20 години), които направиха стандартен тест за определяне на чертите на „тъмната триада“ при едно от двете експериментални условия: изключително ценна работа и по-малко ценна работа. И третото, контролно условие - участниците бяха инструктирани да отговарят честно.

Мениджър Нюз