Детето проявява жестокост. Защо и как да предотвратим това

Такава черта на характера като жестокостта обикновено плаши. И е особено тревожно, когато става дума за деца, например, когато те проявяват агресия към братя и сестри, връстници, животни, играчки.

„Като начало и добре да направим разлика между жестокостта и агресивните реакции”, обяснява психоложката Елена Кузнецова.

 Агресия е поведението, с което изразяваме емоции като гняв, гняв, негодувание, разочарование, ярост и др. Агресивните реакции най-често са насочени към самозащита.

Докато жестокостта е установен стереотип на поведение без ясно определена цел.

Защо детето проявява насилие
Произходът на жестокостта може да бъде както генетичен, така и екологичен. Понякога поведението на детето се влияе и от двата фактора.
Често повишената агресивност при детето се дължи на генетични мутации, утежнена наследственост (например психични разстройства при представители на по-старото поколение роднини и др.), мозъчни наранявания или инфекции, които нарушават нормалното развитие на нервната система.
В този случай жестокостта не е свързана с възпитанието или семейната среда. Това е патология, която изисква редовно наблюдение от лекари и детски психолози.

Друга често срещана причина за проява на агресия е средата. Ако детето, например, редовно наблюдава конфликти между родители, особено с използване на физическа сила, или срещу него се извършват насилствени действия, тогава такъв модел на поведение се фиксира в психиката и се предава по-нататък на външния свят. 
За детето всичко, което прави родителят, е априори правилно. Затова приема насилието, като нещо обичайно и естествено.

Да покажем добър пример
Ако искаме да променим поведението на детето, тогава трябва да работим върху преструктурирането на поведението на всички членове на семейството: важно е пред очите му да има повече примери за мил, емоционален контакт между родителите, така че то да чувства любов, грижа и подкрепа чрез прегръдки, открито изразяване на чувства и похвали.

Как да реагираме на детската агресия
В ранна възраст детето тепърва се запознава с емоционалната сфера. Въпреки това още на 2-3 години може да има прояви на жестокост. Например по време на разходка да удари друго дете, което му грабва играчката – и в желанието да запази това, което му е скъпо, го защитава. 
В този случай неговата агресия има отбранителен характер и това е нормално (детето е направило това, защото е било провокирано да го направи, защитило е себе си и играчките си).
Понякога обаче на тази възраст агресията може да показва нарушения в развитието и да действа като един от симптомите на разстройство (включително разстройства от аутистичния спектър).

Снимка: Shutterstock

Ако видите, че детето е ядосано, проявява агресивност, тогава първо трябва да говорите с него, да говорите за емоциите, да го научите да разбира чувствата си:

1. Помогнете на детето да назове емоцията си: „Виждам, че в момента си много ядосан.“

2. Обяснете причината за негативната емоция: „Ядосан си, защото искат да ти отнемат играчката.“

3. Поговорете последствията от неконтролируемото изразяване на гняв: „Може да ти се иска да викаш или да се караш, но след това може да развалиш приятелството си с това дете. Нека помислим какво друго можеш да направиш, за да се успокоиш? Може би, например, да изпиеш малко скок?“

4. Обяснете му как може да се справи със ситуацията, отключила агресията: „Може да поискаш играчка обратно или да оставиш другото дете да си играе с нея за известно време. Как може да се справим по-добре?"

Когато агресията се появи без видима причина (например, ако детето чупи неща или бие животни), се свържете със специалист, за да обсъдите поведението му.
Опитайте се заедно да анализирате ситуациите, в които се случва, за да се установи, ако е възможно, причината.

Мона Василева