Защо времето лети по-бързо с възрастта

Когато бяхме деца, летните ваканции изглеждаха безкрайни, а дните преди Коледа се точеха като години. Защо сега, когато сме възрастни, отпуските изтичат за миг, а седмиците, месеците и дори цели сезони минават със свистене край ушите ни?

Това ускорено време не е резултат от изпълнения ни с тревоги и отговорности живот. Всъщност, субективно възприетото време минава по-бързо при по-възрастните хора, което прави живота ни да изглежда все по-натоварен и забързан, показват изследвания.

Обекти.бг представя няколко хипотези, които се опитват да обяснят защо възприятието за време се ускорява с възрастта.

Една от тях е свързана с биологичните промени във вътрешния ни часовник. Метаболизъмът се забавя с напредването на възрастта, сърцето бие по-бавно, дишането е по-бавно.

Организмът на децата работи в ускорен ритъм. Те преживяват повече биологични маркери (удари на сърцето, вдишвания и издишвания) за фиксиран период, което води до усещането, че е преминало повече време.

Друга хипотеза свързва възприетото време и количеството нова сетивна информация. Множеството нови стимули отнемат на мозъка по-дълго време, за да обработи информацията, поради което периодът от време изглежда по-дълъг.

Това може да обясни феномена с протичането на събитията „на забавен кадър“ – докладван често в миговете преди произшествия. Напривичните обстоятелства означават голямо количество нова информация.

Този феномен се обяснява и по друг начин: когато се сблъсква с нови ситуации, мозъкът ни запазва по-подробни спомени, така че в спомена ни събитието протича по-бавно, отколкото е било в действителност. Това е доказано експериментално при хора по време на свободно падане.

Но как да обясним продължаващото съкращаване на времето с възрастта? 

Хипотезата е, че колкото повече остаряваме, толкова повече опознаваме заобикалящата ни среда. Не забелязваме подробностите в домовете и на работните си места.

За децата светът е непознато място, пълно с нови преживявания, които ги ангажират. Това означава, че те посвещават значително повече умствена енергия, за да преподреждат вътрешните си представи за външния свят.

Хипотезата е, че по тази причина времето тече по-бавно за децата, отколкото за възрастните, хванати в капана на рутината. Колкото повече свикваме с всекидневните преживявания, толкова по-бързо тече времето. А като цяло с възрастта всичко става по-познато.

Какъв е биохимичният механизъм зад тази хипотеза? Предполага се, че отделянето на невротрансмитера допамин при възприемането на нови стимули играе важна роля в измерването на времето.

След 20-годишна възраст и все повече с напредването на годините, равнището на допамин спада и ни изглежда, че времето минава по-бързо.

Нито една от тези хипотези обаче не може да пасне прецизно с почти математическото и непрекъснато ускоряване на времето с напредването на възрастта.

Привидното намаляване на дължината на фиксиран период с възрастта предполага „логаритмична скала“ на времето. Логаритмичните скали се използват вместо традиционните линейни скали при измерването на земетресения или звук.

Тъй като количествата, които можем да измерим, варират в огромни мащабни, имаме нужда от по-широка скала за измерване, за да разберем какво се случва в действителност.

В логаритмичната скала на Рихтер увеличението от магнитуд 10 до 11 не кореспондира с увеличаване в движението на земята с 10 процента, както би било в една линейна скала. Всяко увеличение по скалата на Рихтер кореспондира с десеторно увеличение на движението.

Времето на малкото дете

Защо възприятието ни за време следва логаритмична скала? Идеята е, че възприемаме даден период от време като дял от времето, което вече сме преживели.

За двегодишното дете една година е половината от времето, което са преживели. Ето и причината времето между рождените дни да изглежда изключително дълго за децата.

За 10-годишното дете една година е 10 процента от живота му (което прави чакането малко по-поносимо), а за 20-годишния младеж – само 5 процента.

По логаритмичната скала, за да може 20-годишният да изпита същото пропорционално увеличение на възрастта, колкото двегодишното дете между два рождени дни, трябва да изчака до 30-ия си рожден ден.

При тази гледна точка не е изненадващо, че времето се забързва с напредването на годините.

Обикновено мислим за живота си по десетилетия – от 20 до 30, от 30 до 40 и т.н. Което предполага, че всяко десетилетие тежи еднакво. Но по логаритмичната скала ние възприемаме различни периоди от време като равни.

При тази хипотеза възприемаме като равни следните периоди – от 5 до 10, от 10 до 20, от 20 до 40 и от 40 до 80.

Потискащо, но факт – петте години между петия и десетия ви рожден ден като усещане за изтекло време може да се равнява на периода между 40 и 80.

Затова запретнете ръкави и се раздвижете. Времето лети, независимо дали се забавлявате, или не. И лети все по-бързо с всеки изминал ден.

Източник: Science Alert