Как да съобщим на детето, че ще има брат/сестра

Майката открива, че е бременна и естествено се радва. Още щом види двете розови чертички върху теста, иска с цял свят да сподели новината. И естествено започва с най-близките си – съпруг и деца.

Кога и как да съобщи на детето? И доколко радостната новина крие подводни камъни, обяснява детският психолог Галя Даскалова.

„До 7-8 години детето е егоцентрик. То смята, че е център на Вселената и не иска друг да е №1.
С напредване на възрастта и като понатрупа житейски опит, това чувство постепенно претърпява промяна и се успокоява. Въпреки това хлапето иска да е Слънце във Вселената на своето семейство и появата на второ Слънце не му носи радост.“

Снимка: личен архив
Галя Даскалова е магистър психолог, специалист по детско-юношеска психология и има дългогодишен опит като консултант на деца и техните семейства. Тя консултира също така и институции, работещи с подрастващи.

Ако пък детето е по-малко – 2-3-годишно, няма да разбере какво точно значи, че ще има брат/сестра. И ако майка му обясни, че е бременна и че семейството ще има още един член, то иска да види резултата и това да стане веднага.
Хлапето обикновено няма търпение и очаква на мига, когато чуе новината, да получи своето братче.
Ако то се забави, емоциите му помръкват и добиват отрицателен знак.
Това е така, защото детето няма реална представа какво означава, че мама ще има бебе. И силно се надява, че като се роди, то ще е готово за игра. По-късно, когато го види, се чувства излъгано и разочаровано, че бебето, не може да му прави компания, нито да бъде включено в игрите.

Затова е добре майката да обясни, че бебето е много малко, че расте в корема ѝ бавно и след време, когато е готово, ще дойде в семейството, разказва психоложката.

Снимка: Guliver / iStock

Не бива родителите да натоварват детето с очаквания от сорта на: „Ти ще го обичаш много“, „ще го люшкаш“ , „ще го забавляваш“...
Защото вълненията на детето са различни от тези на неговите родители. Затова е по-разумно да изчакат с новината и да я съобщят, когато на майката ѝ проличи и коремът ѝ наедрее.

„Подходящо е родителите и детето да играят ролеви игри, за да го подготвят чрез познати процеси – котето, което има малки котета или пък да разиграят подобна ситуация с играчките. Например, в семейството на любимите му динозаври се ражда малкият Дино. Има много подходящи приказки, които обясняват идването на новия живот.
Това е удобен начин да разкажете на детето какво предстои да се случи. Важно е да не се бърза, за да не държим прекомерно дълго детето в очакване", съветва психоложката. 

Децата нямат търпение, затова може да направите календар, в който месеците до щастливото събитие някак да се отбелязват.
В предучилищна възраст хлапето вече има най-обща представа, много негови връстници имат по-малки братя или сестри и то е чувало разказите им.

Какво да кажете

1. Обяснението трябва да е адекватно за възрастта.
Детето вече има опит, чувало е разкази на свои връстници, знае, че бебета реват много. И се тревожат.
Добре е майката да му каже: „Ние много ще гушкаме нашето бебе и то няма да плаче много“ или нещо друго. Подходящо е всичко, което измисли, за да намали тревогата.

2. Да му разкажете какво ще се промени.

А не да оставите детето само да сглоби някаква фантазна картина, която не е реалистична. Защото често образите в главата му не са розови.

3. Да не му делегирате прекомерно много отговорности.
Прекаленото повтаряне и натякване: „Ти ще станеш батко“, „Ти си по-голям“, „Много ще разчитам на теб“ , е рисковано, защото претоварва емоциите на детето.

А, когато бебето се роди, вниманието на родителите се разделя на половина и то усеща, че е лишено от времето, което до този момент е прекарвало с майка си. И си мисли: „бебето реве и ме отделя от мама“. Така очакванията му остават излъгани. 
Обещаният подарък идва на бял свят, но е същество, което плаче много и му отнема любовта и вниманието на мама и татко.

4. Да не му казвате: „Ти много ще обичаш бебето.“

По-разумно е да ставите детето само да изгради свое отношение към бебето. И дори да е поръчало на Дядо Коледа братче или сестричка, едва ли има реална представа какво си е пожелало. Все едно си е поръчало папая, която никога не е виждало, не е и яло.
Дори на по-големите деца им трябва време, за да заобичат новото бебе.

5. Отделете време и внимание на първородното.

Увеличаването на семейството е решение, взето от родителите. И много често не се приема от детето с очаквания възторг. Особено в началото, когато бебето отнема изяло вниманието на майката. Затова е важно тя да намери поне 30 минути на ден да е само с голямото дете. И в това време цялото ѝ внимание и любов да е насочена към него.
Естествено е, че вниманието не се измерва с количеството време, което тя ще прекара с първородното.

Важно е обаче да обясни. „Ето сега бебето спи, и аз съм изцяло твоя. Това е нашето време. Само за теб и мен.“

Снимка: Guliver / iStock

Израз на неприемане.

Има 2 реакции, които трябва да държат родителите нащрек.
Едната е, ако детето отказва да приеме, че нещо в семейството се е променило. Че е дошъл нов човек и отрича, че въобще го има. Не иска да го има, защото му отнема любовта на мама и татко.
Другата е супер грижата от страна на детето към бебето. Тя може да е сигнал, че то се страхува, че ако не покаже грижа към новороденото, може да изгуби любовта и вниманието на майка си. И страхът, че може да бъде отлъчено от това семейство, ако не обича бебето.

Записа: Веселина Мончева

С детския психолог Галя Даскалова може да се свържете на тел.: 0888 611 872 или на мейл: galyahdaskalova@abv.bg