Игрите, които играем: Несъществуващо животно

Подходящата възраст на детето за тази игра е над 3 години, защото се предполага, че опитът му е по-голям и може добре да си служи с понятия и детайли; хватателните умения и фината моторика са сравнително добре развити, т.е. може да използва моливи.

Започнете да рисувате животно върху лист хартия с молив. Например: главата на моето животно ще е на човек. Очите му ще са на коте, носа - на слон, устата е човешка. Тялото ще е на риба и т.н. След реализиране на рисунката, може да измислите име на животното от съчетаване на различни думи.

Какво развива играта?

Предимно - въображението. Карайки детето да детайлизира различни части на обекта, то лесно започва да борави с категории като нос, уста и да ги замества с подобни такива. По този начин те се поддържат непрекъснато като активни представи и детето бързо може да ги извика в съзнанието си от паметта.

Това допринася за разширяване на активния му речник от думи, развива бързината на мисълта и прави информацията леснодостъпна.

Докато играете с малкото, вие му помагате да разшири своят обем от информация и давате начините как може да се изобрази даден детайл от образа. Така детето развива представите си и начините как да ги изобрази. Доусъвършенства хватателните си умения и опита да рисува.

Самата игра развива също и неговите интереси, а вашата роля в нея подпомага общуването помежду ви -

детето приема, че е признато и обичано.

Анализирай това

След като сте готови, наблюдавайте изобразената рисунка и обсъдете защо то е решило да използва определени части или какво му харесва в това „несъществуващо животно“. На база получената от него информация може да разберете как то възприема света, себе си и другите. За да стане по-ясно какво имам предвид ще дам следния пример:

Едно от децата бе изобразило тялото на своето животно като риба. При разговор след това защо избра това, обясни, че така ще плува бързо и няма да го хванат във водата. В момента детето бе в процес, в който се учеше да плува и се конкурираше с едно друго дете, което се справяше по-добре от него.

В този случай, поставяйки рибешко тяло на своето животно, то заместваше чрез фантазията си неудоволствието, което е получило.

По този начин родителите могат да получат информация за потребностите, чувствата на детето, това какво харесва или не.

Снимка: личен архив

Десислава Александрова е завършила психология и магистратура във Варненски Свободен Университет. Специализирала е психоанализа към Българска школа по психоанализа и работи там. Контакти: d.andreeva.alexandrova@abv.bg; 0878 65 77 84