Къщичка, кацнала на едно дърво

Всички сме се катерили по дърветата като малки, скачали сме в локвите, ровили сме с пръчки в калта, къпали сме се под струята на маркуча в летните жеги и какво ли още не.

"Ако си позволим да си припомним детските лудории, със сигурност ще завидим на детето, което сме били някога. А трябва ли да си спомняме с носталгия? Ако се огледаме около нас - светът не се е променил чак толкова и можем отново да се забавляваме по този начин", твърди Дияна Георгиева. И илюстрира твърдението си с този симпатичен фоторазказ.

Нека децата ни бъдат удобното извинение, за да се завърнем в детството и да си построим например къщичка на дърво.

Какво е нужно?

Ами първо – дърво. Би било хубаво да имаме под ръка широко разклонено и удобно за катерене дърво, но в нашия случай се оказа, че и акацията, която расте в дерето зад къщата, ще свърши работа.

Сковахме нещо като плот за маса от стари дъски, които намерихме в мазето и го повдигнахме на няколко дебели и забити в земята клона. После с подобни средства издигнахме и четири колони и сковахме стълбичка. Дерето зад къщата ни е гъсто залесено с акации, лешници и джанки, които от години заплашват да нахлуят в двора с все оградата, така че новият „стореж” беше удобен повод за подкастряне.

От няколко стари ламарини направихме гръб и покрив на къщичката и се оказа, че резултатът никак не е лош.

Съвместните усилията на мама, тате и две дечица, които неизменно инспектираха строителния процес и помагаха дейно с подаване на пирони, тесли и миене с маркуч на старите ламарини, трудът по къчищката на дърво отне точно два дни.

А можеше да стане и по-бързо, ако не бяхме започнали късно първия ден и не се оказа, че ни трябват по-здрави пирони.

Сега остава само свежа боя, с която да предпазим дървените и ламаринените части от дъждовете и слъцето. Останалото са одеала, възглавнички, спални чували, фенерче, курабийки и каквото ви хрумне. Може да добавите пързалка, може да вържете люлка.

А може да изчакате децата да се наиграят и да си полегнете сами в къщичката с някоя книга.

Дияна Георгиева