Никне ни зъбче! Защо майките говорят в множествено число?

„Ние днес ядохме пюре за пръв път!“

„Ние вече спим по 8 часа!“

„Имаме нова рокличка!“

„Никнат ни зъбки!“

„Биха ни ваксина!“

Ако стоите озадачени, докато слушате млада майка, която говори в множествено число за действията на детето си, значи все още не сте станали родители. Говоренето в множествено число при повечето майки започва веднага след раждането и за повечето хора, които все още нямат деца то е напълно непонятно.

Защо говорим в множествено число за себе си и бебето?

Причините за този феномен в езика на младите майки най-често се дължи на средата, в която те живеят и отглеждат детето си.

Част от причините честата употреба на множественото число „ние“, което замества „Аз – мама“ и „Ти- бебето“ могат да бъдат:

- Майката мисли, че това е сладко;

- Говоренето в множествено число става навик, който с времето трудно се преодолява;

- Подражание на другите майки, които биват възприемани като емоционално близки или като родители достойни за подражание;

- Липсата на усещане, че бебето е отделна личност.

Детските психолози обясняват присъствието на този „паразит“ в речта на младите майки с липсата на ясно чувство за физическа и психическа отделеност между бебе и майка.

Прерязването на пъпната връв по време на раждането води до прекъсване на физическата връзка майка-бебе. Въпреки тази рязка промяна обаче емоционалната привързаност между тях остава все така силна. Метафорично майката продължава да „реже“ и множество други „връзки",  докато детето расте – това са ритуали на утвърждаване на детската самостоятелност и увереност.

Причината майката да говори за себе си и за своето дете като за едно цяло можем да потърсим в деветмесечната бременност. Тя все още не е осъзнала и приела, че бебето е вече личност, въпреки че то не може да се грижи само за себе си и дори е напълно безпомощно. Родетелите сякаш не могат да приемат, че раждането е раждане на личност, която се обогатява и развива с всеки изминал ден!

В първите месеци майката се идентифицира с новороденото, а след това говоренето в множествено число става навик, който трудно се преодолява. Майките започват да говорят, като използват местоимението „ние“ несъзнателно или като имитират други майки.

Говоренето в множествено число продължава различен период от време, в което и детето, и майката трябва да приемат и осъзнаят, че те са различни биологични същества и имат различни чувства, мисли и разбирания за света.

Често този период продължава докато детето бъде „отделено“ от майката за по-дълъг период от време – например тръгва на ясла, детска градина или прекарва по-дълга почивка при близки и роднини.  

Това е „прерязване“ на пъпната връв, отново, но метафорично погледнато! Физическото отделяне между майката и бебето често води до прекъсване и на говоренето за дейностите, извършвани от детето, като съвместни с майката. Най-късният момент, в който това е нужно да се случи е 2,5-3-годишна възраст.

Защо татковците не говорят в множествено число?

Майчиното чувство и интуицията се появяват още по време на бремеността. Татковците доста по-късно приемат, че нещо в живота им се променя, а често това се случва дори няколко месеца след появата на техния наследник.

За разлика от своята половинка, те стават родители сякаш изведнъж. Те приемат детето като отделна личност още от неговото раждане и това е причината да не употребяват тази специфична особенност на езика. Те не живеят физически свързани с бебето 9 поредни месеца! А физическата близост и свързаност поражда и емоционална такава!

Аз съм си аз, Ти си си ти!

Формирането на човешката психика е дълъг период и започва още от зачеването.  Учените твърдят, че детето има спомени още от утробата. То чува, усеща, вижда и преживява. Майката е тази, която представя света на своето дете и го прави още през деветте месеца от бременността. След раждането връзката между тях остава все така силна. И майката и бебето имат нужда от време, за да разберат, че са отделни личности, с отделни и независими едни от други чувства и мисли.

Противно на мнението на повечето родители, че говоренето в множествено число „ние = мама+бебе“ може да повлияе негативно на формирането на детската индивидуалностq няма научни данни за такова влияние.

Погледнато реално обаче голяма част от дейностите, които извършва бебетоq са съвместни дейности с майката – обличане, хранене, разхождане и т.н..

Но трябва да се има в предвид, че детето има нужда да бъде похвалено за това, което само е направило!

И вербалното изразяване трябва да отговаря на обективната истина – т.е. ако детето се е изправило само в кошарката, родителят трябва да използва местоимението „Ти“  или името на детето, за да го похвали.

Това е успех на детето, но се приема и като успех и на родителя, който полага грижи, такива че да му предостави възможности да направи това – показва му къде да се хване, как да стъпи на крачетата, поставя желана играчка – по-високо, за да мотивира детето да се изправи в кошарката и т.н. 

Именно поради тази причина майките често използват местоимението „ние“, когато разказват за случилото се – „Ние се изправихме в кошарката!“ Успехът на детето не бива да бъде обсебван и представен и като успех на възрастния.

В горепосочения случай бебето самичко е усвоито и обработило информацията, предоставена от родителя, използвало е собствените си сили и възможности.  

Хубаво е навикът за говорене в множествено число да бъде изчистен бързо, за да може детето да придобие увереност, да започне да осъзнава че има свои успехи и неуспехи, да разбере, че то е в основата на това, което му се случва.

Преодоляването на тази специфика в езика на съвременните майки е една от първите стъпки в признаването на самостоятелността на малкия човек. Има случаи, в които говоренето в множествено число е признак за обсебеност от страна на родителя и нежелание последния да признае отделянето на своето дете и правото му на самостоятелен избор и контрол над живота.

Така на пръв поглед безобидното „Никне ни зъбче“, изречено на 6-месечна възраст например, постепенно преминава в „Тази година сме абитуренти.“

Родители бъдете внимателни! Малките деца имитират и родителските говор и поведение дори в дребните детайли. Вероятността детето да започне да използва местоимението „ние“, вместо „аз“, както прави мама, е много голяма.

Теодора Пампулова е детски психолог и психотерапевт с частна практика, училищен психолгог, сертифициран медиатор от Министерство на правосъдието и координатор на Дружеството на психолозите в Пловдив и региона. Пише статии в областта на детската психология и детското развитие, работи с деца от 2 до 18-годишна възраст и с техните семейства.