Как уроците в първи клас да не се превърнат в ад

"Не ми се прибира вкъщи след работа. Чакат ме 2 часа работа с първолака и от това ме побиват тръпки!“

„Струва ми се, че прави всичко нарочно, за да ме извади от кожата! Седи, гледа в една точка, а после се оплаква, че не помни нищо и е забравил за домашните! “

„Вчера заедно решавахме задачи и му обяснявах най-подробно. Днес – пълна дупка. Нещо не помни! Дали това дете се развива нормално?“

„Може би ние сбъркахме. В детската градина ѝ беше скучно. Можеше да чете и да пише, и сама поиска по-рано да тръгне на училище!“

Това са най-честите оплаквания на родителите, които търся съвет при психолог. А на въпроса дали детето преди училище е минало през невро-психологична оценка от специалист, отговорът е отрицателен.

И така се оказва, че малката „умница на мама“ въобще не се справя със задачите в училище.
А детето, за което възпитателите в детската градина твърдят, че няма проблеми, защото наистина се справя с обичайните задачи, непрекъснато пише букви и цифри огледално обърнати. 

Проблемът според детския психолог, психотерапевт и майка Алина Алексаняц е, че при прием в училище, се оценява физическото, психичното и интелектуално развитие на детето. И не се обръща особено внимание на развитието на мозъка.
А именно той контролира поведението, отговаря за самоконтрола и работоспособността  – качества, които са особено нужни за ученика.

Ако в „компютъра“ стои операционна система, която не е готова да възприема и обработва информация от ново ниво, е безсмислено да ѝ поставяме задачи, предназначени за друга по-съвременна версия.
Същото е и с децата.
Мозъкът им не винаги е готов за обучение

Тази готовност не се измерва с умението да четат или да пишат, нито със способността да запомнят факти и да цитират наизуст стихове.
Става дума затова доколко добре функционират различните отдели на главния мозък, доколко са развити и могат ли да взаимодействат помежду си.

Как да установим това?

Най-добре е да се обърнете за помощ към невропсихолог, съветва Алина Алексаняц. И, когато детето е на 5-6 години, ако родителите имат притеснения, е добре да го заведат за консултация. Ако е нужно специалъстът ще му направи индивидуална програма за работа, за да бъде подготвено по-добре за училище.

Какво могат да направят родителите?

1. Да му помогнат да се справи с логопедични проблеми, ако има такива.

2. Да му помогнат да компенсира невропсихологични трудности, ако среща затруднения.

3. Да поддържат жив интереса му към нови неща: с екскурзии, театър, книги, разговори, кръжоци.

4. Да създадат възможност детето да общува повече с връстници и по-големи деца, за да развива комуникационни способности.

Важно е детето да може само да влезе в контакт, да се запознае с непознати, да се включи в игрите, за  да може да решава проблеми в конфликтна ситуация. 
Заниманията в детската градина и в различните кръжоци не дават този опит, защото там взаимодействията между децата винаги са под контрол и се следят от възпитател.

5. Да следят здравето на детето – като му се осигуряват повече занимания на чист въздух и разходки в планината. А когато наближи време за училище, да се направи режим на работа и почивка, които да се спазват.

6. Да дадат възможност на детето да бъде по-самостоятелно – да взема решения правилни и дори неправилни (според вас), но негови решения.
А вие се радвайте на успеха, а неуспеха му приемете като опит, който трупа и вади изводи от него за по-нататък. Не го посичайте с „ние нали ти казвахме, че ще стане така“ , а с пълното съзнание, че всеки има право на свои собствени грешки, без които няма как да порасне.

7. Да занимават детето с повече настолни игри. Те изискват правилата да се спазват. Защото училището идва с куп правила, които то ще трябва да следва. Както и да опитва да заобикаля и да предоговаря правилата на играта - полезен опит, който ще му е от помощ.

8. Да играе, да се разхожда и нищо да не прави
Останалото ще получи при подготовка в детската градина и в предучилищната група.

А родителите трябва да помнят, че не могат да са идеални във всичко. Трябва да започват с най-наложителното и да степенуват задачите по важност. 
На всеки етап детето ще среща трудности в училище.
И напълно във вашите възможности е те да не се превръщат в ад.

Мона Василева