Защо е важно детето да живее с домашен любимец

Животните цапат. Като цапат, понякога и понамирисват. Освен това оставят навсякъде косми, перушина, храна и кални лапи.
Ако мислите така, по-добре не вземайте домашен любимец, само ще си скъсате нервите. А и животното няма да е щастливо и съответно ще се държи лошо или ще боледува, ако усеща, че е нежелано.

Също така не вземайте животни, само защото са сладки като малки. Те порастват, остаряват и в някакъв момент игривостта им намалява. Животните не са аксесоар или играчка, която може да бъде оставена да мирува в някой ъгъл, когато вече не е достатъчно интересна.

Домашният любимец, освен голяма радост, е и голяма отговорност. Всяко пътуване, например, трябва да бъде съобразено с това дали животното може да пътува с вас; дали трябва да бъде оставено в хотел; дали ще има кой да го храни, да го разхожда и да му почиства, ако си остане вкъщи; или пък ще бъде дадено на някой приятел или роднина, който да се грижи за него.

Всички тези неща трябва да бъдат обяснени на детето, преди да се удовлетвори желанието му за домашен любимец. Ако прецените, че то действително осъзнава какво означава да притежава животинка, значи може да си стиснете ръцете и заедно да изберете новия ви приятел.

А ето и никои от ползите за детето и семейството от наличието на домашен любимец вкъщи:

Отговорност
Децата, които растат с домашни любимци, са много по-отговорни от връстниците си без животно вкъщи. Те се научават, че имат задължения към домашния си любимец – хранене, разхождане, почистване. Изпълняването на тези задължения оформя цялостно характера им и това се проявява във всяка една житейска сфера, защото ако си научен да бъдеш отговорен за нещо от малък, обикновено може да се разчита на теб и като пораснеш. Мнозинството от родителите свидетелстват и за цялостно подобряване на поведението на децата им след вземането на домашен любимец, като едно от основните неща е, че грижата за животно ги прави по-състрадателни. Още едно полезно качество за живота като възрастен.

Движение
Това важи особено за собствениците на кучета, но съвсем не е задължително. Все повече притежатели на котки, порове или други търчащи насам-натам симпатични твари успяват да ги тренират така, че да са спокойни по време на разходка и дори да се наслаждават (вижте например Гандалф). Децата, които имат домашен любимец за разхождане, прекарват по-малко време седнали пред екран, дори и когато животното е разходено. Просто движението провокира движение.

Успокоение

Животните имат уникалната способност да ни извадят за малко от собствените ни глави и да ни лишат от стреса и притеснението само с едно умилкване. Когато човек си играе с малка животинка или пък гледа как котка си прави тоалета в абсолютна самодостатъчност, просто няма как да е стресиран. Факт.

Вече има и немалко проучвания, сочещи изключителните позитиви за децата с аутизъм при отглеждането на домашен любимец. Душевният комфорт е само една от тях. Възможността да изграждат връзка с друго живо същество им помага в общуването с хората. Понякога това е много трудно в зависимост от диагнозата на детето в аутистичния спектър.

Нови приятели
Нямате си и представа колко много нови приятелства (и любови) се зараждат в парка, когато разхождате кучето си и вземете, че срещнете себеподобен, докато наистина не започнете да разхождате кучето си и не срещнете себеподобен. Или пък във ветеринарната лечебница, докато водите котката си за ваксинация.

Което принципно не е много запленяващ момент, но пък именно в такива хората са склонни да бъдат съпричастни един към друг, да се заговарят и да се сприятеляват.

Децата също завързват контакт помежду си много по-бързо, ако едно от тях (или и двете) има домашен любимец, който, разбира се, е безкрайно интересен и винаги би било страхотно, ако някой дойде на гости да го види и да си поиграе с него.

Освен всичко това има и проучвания, които показват, че в западните общества се приемат по презумпция за по-приятелски настроени хората, които имат кучета, за сметка на онези, които нямат.

Елисавета Цалова