Между студеното къдрене и 3D мapping-a

Ученическа бригада отпреди 35 години отприщва разходка из минали и настоящи реалности

04 Юли 2018 г.
Между студеното къдрене и 3D мapping-a

Снимка: Евелина Андреева

Намерих писмо, което съм писала на родителите си от една бригада през 1982-а. Била съм на 16. То събуди много спомени и същевременно ми се стори нереално старо. Почти като от нечий друг живот, от друг свят.

Погледнах календара на стената: 2018 . А дъщеря ми летеше към Англия …

2018 г.

Неописуем е шокът, който изживях, когато 15-годишната ми дъщеря отлетя за „бригада“ в Англия и десет минути след кацането на самолета не се беше чекирала във Фейсбук: Gatwick airport!

Бригада е условно казано, защото тя учи в елитно училище (сега всички са такива) и никой няма да я прати да бере праскови или да вади картофи. Отиде на езиков курс. Ще живее в английско семейство, чието дете после ще ни бъде гост в София.

Стегнах се, обаче си представих как ще ми трябва двойна доза мента, глог и валериан, ако ѝ свърши батерията на телефона и до края на деня не ми прати поне десет съобщения на месинджъра?! Или пък не качи снимки на стената във Фейса от кухнята, хола, спалнята и банята на семейството. Е, аз ще съм умряла. 

Има и по-голям кошмар. Сложила съм в багажа ѝ бельо и дрехи за всеки от дните, но ако авиокомпанията го затрие?!

Когато се къпе (сутрин и вечер) как ще ги сменя, докато дойде куфарът ѝ?! Представям си, ако багажът се забави, тя как ще си води бележки на езиковия курс без компютър?! На ръка е невъзможно, то е все едно да искам да ми пусне писмо по пощата, написано с химикалка на кариран лист!?

Хубавото е, че докато си почива ще може да слуша любимите си парчета на Dаft punk на айфона си и да си чати с мен по вайбъра. Ще ѝ направя програма на забележителностите, а тя ще си ги намери с GPS-a. Абе не знам какво го мисля, нали не се е случило!? Споко!

Снимка: Guliver / iStock

Половин час по-късно: "Мамо, кацнах. Супер яко е. Пращам ти селфи."

След 1 час: "Настаних се. В къщата има 3D Mapping и с него разгледахме цял Лондон. :) Пращам ти селфи."

След два часа: "Започна уебинара. Има деца от САЩ, Австралия и Хонконг. Всички сме тагнати и сега си разменяме снимки от родните места. Пращам ти скрийншот."

Вечерта: "Ще се чуем ли на скайп, за да ми видиш гърлото, че нещо ми дращи? Сложила ли си ми осцилококцинум в сака?"

....

1982 г.

Майка ми беше сложила бельо, две-три тениски, чифт къси панталонки и джинсите "Fruit of The Loom" (20 долара от Кореком). Сандалите ми бяха много готини, последните взехме от ЦУМ. Две-три съученички от долните класове също имаха такива. Много си ги харесвахме.

Сакът и без това не побираше много. Добавих само дезодоранта "Зелена ябълка", който беше абсолютен хит в нашия клас. Всички го обожавахме. Сетих се и за най-важното: фотоапарата! "Смяна 8", подарък от татко за петнадесетия ми рожден ден. Един филм Orwo 22 с цели 36 кадъра. Готова съм. Готова съм за първата си бригада в живота. 

Снимка: Евелина Андреева

На 16 години съм, от София. Вълнувам се, защото съм привързана към семейството си. Ще отсъствам почти месец и ще бъда много далеч - Петрич. Минимум пет часа с рейс. Не предвидих да взема повече карирани листа и пликове за писма. Едва ли ще намеря в книжарницата в града. Все пак това си е провинция.

Написах първото си писмо на третия ден:


Здравейте майко и татко,

Цял ден пътувахме, но накрая стигнахме в Петрич. Берем праскови.

Сутрин ни будят в 5 часа с радиоточка, по която гърми I Wanna Love You на Боб Марли.

Снимка: Guliver / iStock

Бързо се пробуждаме и отрезвяваме. Храната не е много хубава, но пък ядем праскови на корем. Те са качество „лукс“, за износ. Мъчно ми е за вас и много се надявам да дойдете да ме видите в събота и неделя. Ще ви дам и праскови.

П.п. Днес ни правиха снимки за местния вестник. Аз бях със зелената тениска и късите панталонки.

Целувам ви силно. Чао. Мария

Второто писмо пратих в следващия понеделник:

Снимка: Guliver / iStock

Здравейте майко и татко,

Защо не дойдохте да ме видите? Жалко, щях да ви дам праскови. Ще ви пратя колет. Вече свикнахме с храната, а и по цял ден се тъпчем с праскови. Някои ги боли корем, кашлят и сестрата им дава кодтерпин. Мен ме заболя зъб и на мен ми даде. Вече ми мина.

В сряда и събота ни водят на баня в града. През останалото време се къпем навън с маркуч, но водата е студена. Не измива добре и много се чешем заради мъха по прасковите. На алергичните им дават кодтерпин.

Щом няма да идвате да ме видите, поне ми пишете.

П.п. И ми изпратете карирани листа за писма.

Целувам ви силно. Чао. Мария

Трето. Последно.

Здравейте майко и татко,

Вече минаха три седмици, остана още една. Но ние си прекарваме добре. Веднъж ни водиха на кино "Приключенията на Одисей", а тази вечер ще ни гостува благоевградския театър с моноспектакъл. Как е баба, получи ли телеграмата ми за рождения си ден?

П.п. В Петрич има един бръснарски салон и всички се накъдриха в него. Студено къдрене, много държи. На повечето много им отива. Аз също искам да се накъдря. Пишете ми какво мислите?

Целувам ви силно. Чао. Мария

……

Ако виждате прилика с действителни лица и събития, с вас или с ваши приятели (от миналото и днес), то тя е напълно възможна. Ако ви забавлява – забавлявайте се, ако ви натъжава - потъгувайте. Само не сравнявайте. Излишно е.

Всяко време носи своето лично обаяние и изживени емоции. Животът на едно цяло поколение, родено в края на 60–те и началото на 70-те се структурира в две части: преди интернет и след него, преди демокрацията и след нея.

Снимка: Евелина Андреева

Това доведе до усещането, че времето се измерва не с години, а с епохи. Защото вие, които четете тези редове, никога вече няма да пишете писма на жълтеникави карирани листа, никога повече няма да видите градска аптека с надпис „Дежурна е другата аптека“, няма да слушате Боб Марли през радиоточка..., но пък все повече ще се притеснявате за батерията на телефона си. С'est la vie. 

Евелина Андреева

Заедно

10 трогателни идеи как да запазите спомени от детството на малкото

Да поговорим

На какво се дължат ранните спомени от детството

Още от

Тийнейджър с очила. Снимка: Shutterstock

Зрението на тийнейджъра рязко се влощава. Защо

Доверие

Снимка: Shutterstock

3 подсъзнателни трика в общуването, които карат хората да ви се доверяват мигновено

Дете, което не говори. Снимка: Shutterstock

Защо детето не говори на 2, 3, 4 години

Позитивна жена.

Снимка: Shutterstock

6 неща, които мъжът ще провери, преди да се впусне в сериозна връзка

Мъж и жена, свързани с въже. Илюстрация: Shutterstock

7 правила за цивилизован развод

Коментари

Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар

Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание.

Виж всички коментари

Вижте още

Снимка: Guliver / iStock

Здраве

Ръст и тегло на бебето до 1 година

Какви са нормите месец по месец и на какво може да се дължат отклоненията от тях

Снимка: Guliver / iStock

Здраве

9 ранни признака на аутизъм

Главната задача на родителите е да ги разпознаят

Илюстрация: Guliver / iStock

Здраве

Ужас: детето има глисти

Как да разпознаем паразитите и какво може да направим

По възраст

Семейство пътува със самолет.

Снимка: Shutterstock

Свободно време

Хитри трикове срещу стреса, когато пътувате със самолет

Ето как да си спестите някои тревоги и притеснения, за да се насладите пълноценно на ваканцията

Тийнейджър с очила. Снимка: Shutterstock

Здраве

Зрението на тийнейджъра рязко се влощава. Защо

Кои са първите признаци и какво помага

Дете, което не говори. Снимка: Shutterstock

Мнение на специалиста

Защо детето не говори на 2, 3, 4 години

Кои са най-честите причините за отсъствие и забавяне на речта

Благомир Мастагарков и Александра Колева. Снимка: Instagram

 

Заедно

Мастагарков сложи пръстен на ръката на Александра Колева

Двамата участници от „Игри на волята“ се сгодиха

Мари Константин. Снимка: Instagram

Заедно

Мари Константин гушна хубавата Джина

Дъщерята на Гала роди второ момиченце

Море, чаша кафе и разтворена книга. Снимка: Shutterstock

 

 

 

Лятна ваканция

Снимка: Shutterstock

Образование

Ура, ваканция! А може ли да е полезна?

Ето малко добри идеи как да съчетаете забавното с някои задължения на ученика, за да може да си почине, но и да не забрави всичко научено