Спящата красавица

Теодор спа тази нощ. Спа – цяла нощ! Представяте ли си?! На мен още ми е трудно да го осъзная. Към 4 сутринта се размърдах – нещо ми е странно, не съм припкала от спалня в спалня като настъпен носорог и главата не ми е на подметка като на бобър махмурлия. Отлепвам едно око и поглеждам часовника. 4 часа! Стига бе, май не съм ставала преди това? Или поне не си спомням. Не, не – не съм. Хм, разсъних се – какво е това усещане? Май съм се наспала?

В този момент се сепнах - нещо му има на детето. Легна си в 9, как така не се е будил още. Убедена, че нещо се е случило прелитам в неговата стая. Теодор пльоснал се по корем, в поза Супермен си кърти сладко. Блещя се срещу спящото ангелче, кръстя се три пъти и излизам като жената котка.

Връщам се в леглото, все още в шах-мат. След няколко минути осъзнавам какво ми се случва и бързо се завъртам да се сгуша и да си доспя още малко. Да, ама сън не ме лови – ми аз съм се наспала. Кога последно съм спала 5 часа на един път? Нищо, поне ще си лежа и дремуцам.

В 6 и 10 минути спящата красавица се обади. Аз, пълен кукуряк, го взех готова за деня. Да, ама той не можеше да си отвори очите. Дали пък... неее, ама що да не пробвам? Айде с мен в леглото. Гуш и той отново се отнесе в страната на сънищата.

Николай и той вече отворил очи ме пита какво става. Като му казах, че това му е първото будене на Теодорчо и че е спал 9 часа, заяви че сигурно съм се побъркала вече – това е невъзможно. Но, ето – факт. Д-Е-В-Е-Т часа.

Лежа си, Тео ме е гушнал и си броя колко минути сън е било това. И на всичкото отгоре откара така още 2 часа. В поза на морска звезда гимнастичка, заемаща място за трима кечиста и с блаженна усмивка на малък буда.

Световен ден на чудесата. Лошото е, че на хубавото бързо се свиква и сега вече знам, че той МОЖЕ да спи по цяла нощ. Само да ми се е събудил довечера... Е, събуди се – седем пъти.

Цвети Христанова или накратко "Майката на Теодор" живее с мъжа си и сина си в Холандия и се наслаждава на последните месеци от своето майчинство.

Снимка: личен архив

Има издаден сборник с разкази, които описват първата година от живота с бебе. „Въпреки, че тиражът е изчерпан, можете да прочетете истории в личния ми блог „В малките часове“. Направих го, защото вярвам, че с усмивка всичко минава по-лесно. Много хора откриват себе си в редовете и си се смеем заедно.