На 30 сте, а родителите ви продължават да ви „възпитават“

Критики, мърморене, недоволство, назидателен тон, прекомерна опека и поучения - който не ги е изтърпявал от родителите си, той няма представа за какво говорим.

Не е чудно, че понякога съветите и безкрайните претенции на по-възрастните към техните вече пораснали деца са сред честите причини за семейни конфликти.

Работата е не само в различните мирогледи на поколенията, казва Наталья Ермишина, психолог и бизнес треньор, разкривайки истинските причини са подобно поведение. Тя съветва и какво да правят порасналите деца, за да запазят собственото си спокойствие и добрите отношения с майка си и баща си пред letidor.ru.

„Кога най-после ще си намериш свястна работа?“, „Тази прическа не ти отива!“, „Ех, пак не правиш нещата както трябва“ , "Аз никога не съм те възпитавала така, както ти възпитаваш децата си, на твое място..." Все за нещо ще намерят да ни критикуват и често се налага да стискаме зъби, за да не реагираме грубо, но рядко ни се отдава да отвърнем адекватно.

Когато родителите правят забележки на своите вече големи деца, се опитват да покажат своята значимост и компетентност. Те говорят от позицията на наставници, които смятат своите 30-40-годишни синове и дъщери за неразумни деца. И ако тези пораснали деца не съумеят да отвърнат адекватно на напътствията, без обаче да показват раздразнението си и да обиждат, те наистина заемат позицията на хлапета.

Родителите критикуват децата си по 4 основни причини:

Тревожност

Своят страх и притеснения за „какво ще стане един ден, ако…“ родителите се опитват да скрият зад маската на „експерти“, затова, ако са постоянно недоволни от вас без основателна причина, знайте, че е заради тяхното емоционално състояние.

Може би по този начин майка ви и баща ви изразяват своята любов към вас и страхът за вашето бъдеще.

Желанието да се чувстват важни и нужни

Когато детето започне да живее самостоятелно собствения си живот, някои родители чувстват самота и „пустота в душата“ – просто не знаят накъде да направляват енергията си. А като ви критикуват, те очакват да чуят благодарност и да получат внимание.

Ако вашият случай е такъв, просто им благодарете за ценните съвети, и те ще престанат да ви засипват с негативизъм.

Прекомерна опека в миналото

Има ситуации, при които родителите правят всичко за децата си, опитвайки се да им спестят всички проблеми. В резултат те порастват безотговорни и инфантилни, а родителите критикуват своите неразумни наследници, за да им помогнат да се справят със сложните ситуации.

Но това е всъщност поредната заблуда – не бива никой да решава чужди проблеми, а да позволи на децата си най-накрая да станат самостоятелни.

По навик

Прието е да критикуваме всичко и всички, дори когато нещата се нареждат прекрасно –

все намираме за какво да мърморим. За някои критиката е начин да се разтоварят от стреса, да изхвърлят своята негативна енергия след тежкия ден. А за други – просто маниер на общуване.

Ако ви се струва, че родителите ви са вечно недоволни, може просто да им е скучно. Помогнете им да намерят някакво интересно занимание, хоби или да разширят своя кръг на общуване, за да има къде да изливат енергията си.

Как да реагирате на родителска критика:

- Вие сте възрастни хора и само вие решавате как да постъпвате, с какво да се занимавате, как да възпитавате децата и какви отношения да имате с половинката си. Родителското мнение е важно да се изслушва, но въобще не е задължително да следвате съветите на другите.

- Родителите не бива да се пренебрегват, а да бъдат приемани с всичките им слабости и недостатъци. Понякога имат нужда да си поговорите с тях, понякога – да ги развеселявате и най-важното – прощавайте им, недейте да таите обида и злоба. Много често хората не умеят да изразяват правилно любовта си. Не знаят какво да изкажат чувствата си, страхуват се да се прегърнат и целунат.

Знайте, че в повечето случаи те мислят, че когато ви критикуват, така изразяват своята обич към вас.

- Родителите имат влияние над нас и думите им могат да ни наранят – това е обратният ефект на взаимоотношенията с близките. Не можете да отричате този факт, затова най-добре го признайте и намерете оптималната стратегия на общуване с родителите.

Разговаряйте с тях не от позицията на дете, а от позицията на близък възрастен. Не влизайте в пререкания, не повишавайте глас, не се опитвайте да надделеете над тяхната личност, говорете спокойно и достойни, и тогава те ще почувстват, че вие наистина сте пораснали и няма смисъл да се притесняват за вас.

Адаптация Марина Атанасова