Здравейте, казвам се...

Често не си даваме сметка как един ведър поздрав може да обърне нещата. Пропускането му също. Когато отидем в болница и трябва да чуем лоши новини, предпочитаме да ни ги каже някой, който преди това ни се е представил човешки, или да ни ги съобщи някой с антипатоса, с който години наред се рецитираха данните за нивото на река Дунав в сантиметри?

Разбира се, че добрата дума няма да промени тежестта на ситуацията, но студеното и безлично отношение – също, само дето едното ще ни накара да се чувстваме като хора, а другото – като диагноза. А когато си на ръба на драматичната житейска промяна, е много важно да запазиш човешкото усещане за себе си, защото болестта не те определя по никакъв начин.

Преди време на 29 години почина доктор Кейт Грейнджър, която поде кампанията #hellomynameis („Здравейте, казвам се...“) с цел да популяризира идеята, че един приятелски поздрав от лекаря може да направи ужасно много за пациента.

Кейт стига да този извод, след като е диагностицирана с изключително рядък и агресивен вид рак и ѝ се налага да прекарва все повече време по болници. Тогава си дава сметка, че никой от медицинския персонал, който я обслужва, не си прави труда да се представи. Роботизираната грижа, лишена от всякаква човещина, дори от най-елементарното представяне тип „Здравейте, казвам се Еди-как-си“, оставя траен отпечатък в нея в ролята ѝ на пациент.

За тези моменти Кейт споделя, че когато някое медицинско лице все пак пробиело облаците от безлично отношение, разговорът с него се превръщал в истински човешко преживяване, в което пациентът вече имал друг, нормален статут и можел да сподели реално какво го тревожи, къде го боли и какво в действителност се случва с него.

Снимка: Guliver / Getty Images
Кейт Грейнджър позира с Ордена на Британската империя, връчен ѝ от принц Чарлз през юни 2015 г. за изключителните ѝ заслуги в областта на здравеопазването

Кампанията ѝ в социалните мрежи предизвика огромен интерес и отзвук не само сред пациентите, но и сред медицинските работници. Болници във Великобритания също се включиха в нея с изработването на специални баджове за персонала, както и табели, които да напомнят на лекари, сестри, санитари, че един поздрав отнема секунди, но може да подобри цялостното преживяване на пациента.

През 2014 г. Кейт Грейнджър получава възможността да говори пред делегатите на годишната конференция на британската здравна асоциация NHS, споделяйки им своя опит с лекаря, който ѝ е съобщил „смъртната ѝ присъда“:

„Без никакво предупреждение, без дори да ме попита дали имам нужда от някого до мен, просто ми каза „Ракът ти се е разпространил.“ Едва ли имаше как да излезе от стаята по-бързо, а аз останах сама в тотален ужас. Така и не го видях повече.“

Днес, когато д-р Грейнджър вече я няма, едно е сигурно: молбата ѝ колегите ѝ да дават по няколко секунди от времето си за пациентите си, просто за да ги поздравят и да им се представят, се е превърнала в завет за много лекари. В свой текст за The Guardian д-р Рейчъл Кларк пише: „Ако загубим човечността си, се превръщаме в сенки на лекарите, които трябва да бъдем. Ще ми се да вярвам, че, отчасти благодарение на завета на Кейт, всеки от нашите лекари или сестри понякога ще си произнася тихичко: „Когато стоиш пред мен в болничното си легло, изтерзан, уплашен, раним, изпитващ болка, дано никога не дойде денят, в който ще пропусна да видя човешкото същество пред себе си.“

И на нас ни се иска да вярваме, че преди всичко сме хора, а след това сме лекари или пациенти. Ще ни се и никога да не забравяме, че човешкото отношение е двустранен процес, защото дължим уважение и на лекарите си, често преминаващи през изключително тежки житейски моменти, за които ние нищо не подозираме.

Понякога едно „Здравейте“ наистина променя нещата.

Елисавета Цалова