Кошмарът на родителите: децата са във ваканция

С какви проблеми се сблъскат родители, когато децата са във ваканция? Най-вече тези, които работят, нямат баба и дядо пенсионери, къща с роднини в провинцията...

Вестник The Times публикува анализ на най-честите проблеми, с които се сблъскват американските семейства. 
Изводите и анализът не са по-различни от това, което биха споделили и българските майки и татковци, които трябва да са на работа, докато децата са във ваканция. Особено тягостна за тях се оказва лятната, която е поне 3 месеца.
Защото те няма как да я разтеглят отпуската си така, че цяло лято да са край хлапетата. И, ако нямат баба и дядо, които да поемат грижите, какво да правят?
Единственият вариант – летни и занимални и лагери.

Ето и проблемите:

- Колкото по-късно родителите се сетят да търсят вариант, толкова по-малко са шансовете да намерят добро място да запишат детето.
И започват разминавания между желанията им и възможностите. Откриват възможност, но датите, в които искат да оставят детето, вече са заети.
Или пък занималнята работи само през юли, когато семейството така и така е планирало почивка, а през август, когато няма кой да го гледа, те са затворени. 

- Повечето летни занимални и дневни лагери са скъпи.
При проучването, което прави The Times, родителите казват, че за 1 седмица плащат около 800, а ако децата са 2 или повече – този вариант излиза изключително скъпо.

У нас занималните за седмица вземат средно 150 лева, в зависимост от това колко часа прекарва детето и дали е включен и обяд. А месечната такса е около 300 лева.

- За тези, които не разполагат с тези възможности остава да поверят детето на приятелка, която не работи, на друга майка с дете на същата възраст, или да помолят съседи пенсионери да го наглеждат. 

Така че повечето родители наистина мразят летните ваканции и им се иска такива въобще да няма.
„По-добре училището да продължава цяла година и въобще да няма ваканции. Никой не мисли какво ще правят родителите през тези 12-седмици“, възкликва работеща майка, изпаднала в безизходица.

Мона Василева