Най-ранните детски спомени са измислени

Според британски учени деца не пазят спомени от най-ранното детство, а това, което разказват и си мислят, че са преживели до 3-годишна възраст, е измислица.

Те интервюирали над 6000 доброволци на различна възраст, които трябвало да разкажат най-ранните спомени. И изяснили, че 40 процента случките са били във възрастта до 3 години.
Според учените обаче, в тази възраст епизодичните спомени все още не са формирани. Така че най-вероятно тези „спомени“ са измислени. Изводите им са публикувани в списание Psychological Science.

Способността за формиране на автобиографични спомени (спомени, които се съхраняват както в епизодичната така и в семантичната памет), обичайно се развива по-късно - във възрастта между три и четири години.
Изводите им се потвърждават и от факта, че децата до 3 години, с които се е случило интересно събитие - например раждане на братче/сестричка, не могат вербално да го изразят дори половин-една година по-късно, аргументират се учените.

Те проверили какви са най-ранните спомени в анкета он лайн сред 6641 души от всички възрасти, за да установят кога се формира така наречената автобиографична памет. Известно е, че именно тези факти се изтриват от паметта във времето и най-добрият начин да си ги върнем, е като си „поровим“ в спомените възможно най-рано. Затова проучването им включило всички желаещи от 11 до 100 години.
Те описвали първите си спомени от детството, след това трябвало да определят и на колко години са били по това време. Близо 40 на сто от анкетираните твърдели, че пазят спомени от 2-годишна възраст, а 893 души „помнели“ факти дори от първата си година – за люлката и детската им количка, например. Останалите в паметта им факти, били свързани с тъжни събития.

Учените дават няколко обяснения за така наречените „невъзможни“ или измислени спомени.
Най-вероятно хората не помнят точната си възраст. Това доказва и фактът, че спомените до 3-годишна възраст са доста абстрактни и не са свързани с конкретни важни събития от живота.
Според учените, в желанието си да върнат лентата назад, хората правят дълбок анализ на случилото си и вероятно „добавят“ разказани от друг факти.

Доказателство, че тези спомени са измислени (авторите използват този термин, а не лъжа), е че те се формират и сглобяват парченце по парченце от ранната епизодична и семантична памет от детството.

Неспособността да запазим спомени от най-ранното детство обичайно се определя от науката като инфантилна амнезия.
В първите години от живота на детето обаче на помощ идват други когнитивни умения. До края на първата си година то може да „разговаря“ с нас с очи и използва погледа си, за да поиска нещо. Освен това докато спи, то може да обогатява и да попълва речниковия си запас, доказа науката.

Източник: deti.mail.ru, адаптация Мона Василева