Дайте на децата да се наиграят!

Не всеки преподавател би се решил да сподели подобни наблюдения!

На сайта на британския в. The Guardian има раздел The Secret Teacher („Тайният учител“), в който всеки преподавател може да разкаже анонимно за своите преживявания и да изрази своята гледна точка за аспект от образованието, който го вълнува.

В една от публикациите там учителка в началните класове обяснява защо играта е важна част от учебния процес. Което е странно, защото в Англия такава позиция не поддържат много педагози. Смята се, че всички игри и развлечения трябва да останат в детската градина, а в училище е нужно децата да бъдат сериозни, концентрирани и хладнокръвни.

Тази учителка обаче мисли различно и смятаме, че мнението ѝ е интересно и за нашите родители и преподаватели.

"След няколко години работа като педагог в предучилищното образование ми се наложи да се концентрирам над обучението и провеждането на тестове за ученици в началните класове. Това за мен беше истински шок.

Веднъж по време на подготовка за ежегодното тестване наблюдавах как второкласници плачеха, защото задачите им бяха трудни.

Успокоявах ги, че няма страшно, но в дълбините на душата си се чувствах ужасно. Знаех, че не е важно колко силно плачат, бях длъжна да поддържам у тях желанието да се стараят, за да постигнат резултат.

Работя като учителка вече пет години и добре се справям с децата. Но разбрах, че повече не искам да ги уча. Децата се вълнуваха страшно около преживяванията с тестовете, въпреки всичките ми усилия занятията да преминават весело и увлекателно. Те постоянно питаха кога ще пишем поредния тренировъчен тест и сравняваха своите резултати с постиженията на приятелите си.

Една от майките дойде при мен след уроците, защото се притесняваше, че синът ѝ няма да си напише теста така добре, както съучениците му. А много от моите ученици бяха на 6! (във Великобритания децата тръгват на училище на 5 г.)

Следващата година реших да взема първи клас и наивно смятах, че така ще мога да подготвя децата към традиционен учебен процес във втори клас.

Как жестоко грешах! Първата година на обучение започва с „преходен етап“, който продължава четири седмици и се смята, че след това децата ще могат да издържат пет пълноценни урока. Трябваше да следя как се справят с всички задания, които невинаги са лесни. Изпадах в паника всеки път, когато дете ставаше от мястото си и се ужасявах, когато някое започваше да палува.

Тези, които блестяха в предучилищна група, внезапно започнаха да се смятат за "глупави" и "тъпи", защото им беше трудно да съставят дълги изречения. Или защото зацикляха в средата на книгата, която четат.

Останалите започнаха да се държат лошо, измисляха какво ли не, за да избегнат задължителните домашни. Ученето им се струваше скучно, тягостно и изпълнено с всевъзможни рамки и ограничения.

Преподаването в първи клас премина в разрез с всички мои представи за образованието, беше сърцераздирателно. Стана ми ясно, че на децата просто не им достигат игри и се опитах да включа игрови елементи в уроците.

Говорих с прекия си началник и с директора, но разговорите с тях ме караха да мисля, че въобще не разбирам „настоящата методика на преподаване“.

Чувах: „Те вече не са в детската градина, длъжни са да свикнат.“ Смятаха, че игрите само ще отвличат децата от ученето.

От друга страна, изследвания показват, че задълбоченото преподаване на граматика и математика в предучилищното обучение не влияе на успехите на детето по-нататък в училище, освен това понякога води до стрес.

Снимка: Guliver / iStock

Учени от Нова Зеландия провели експеримент: наблюдавали две групи деца, като на едната група започвали да преподават граматика на 5 години, а на другата – на 7. Това въобще не се отразило на техните оценки, напротив – децаата, които започвали да се учат да четат по-рано, демонстрирали равнодушие към книгите и по-лошо разбиране на текста.

През 2013 г. 130 експерти от областта на предучилищното образование, включително Дейвид Уайтред от университета в Кембридж подписаха открито писмо в подкрепа на това да не се започва редовно образование на децата, преди да навършат седем години.

Уайтред описва играта като „едно от великите постижения на човечеството“ и смята, че ранното обучение на децата може да доведе до загуба на учебна мотивация.

За съжаление, на повечето деца се налага да се простят с игрите още на пет години и да се опитат да свикнат с типичните „скучни“ уроци.

По своята натура децата са емоционални, шумни, нерешителни, непредсказуеми. Те бързо започват да скучаят и често се разсейват, за това аз и други мои колеги преподаватели в началните класове толкова ги обичаме.

Те не са малки възрастни. Преподавателите трябва да се съсредоточат найвече над това да развият тяхната индивидуалност, вместо да създадат 30 еднакви „робота“, които да удовлетворяват изискванията на образователното министерство.

Нали не очаквате детето да се научи първо да тича, а после да върви? Тогава защо ги заставяме да се учат да пишат, преди да са се научили да изразяват правилно мислите си?

Адаптация Марина Атанасова