Сам в ъгъла ли е най-доброто място за вашето дете?

Временното отстранява на детето от мястото, на което то се е държало не както трябва, е често използвана от родителите дисциплинираща техника и обикновено е препоръчвана от педиатри и специалисти по детско развитие. Но дали действително е добра за децата? Ефективна ли е?

Не и според някои проучвания за отношенията и развиващия се мозък, споделят пред Time психиатърът д-р Даниел Сийгъл и колегата му психотерапевт д-р Тина Брайсън.

Изследвания по невропластичност (приспособимостта на мозъка) са доказали, че повтарящите се преживявания физически променят структурата на мозъка. Тъй като общуването между децата и грижещите се за тях хора обхваща голям брой преживявания от детството, е особено важно родителите да обмислят как би следвало да реагират на лошото поведение на хлапетата.

При дисциплината трябва да се научи нещо, а не да се обръща толкова внимание на наказанието. Намирането на подходящите методи за обучение на децата е от особена важност за здравословното им развитие.

В такъв случай как стоят нещата с изпращането в другата стая? В повечето случаи най-първото усещане у детето, когато бъде наказано по такъв начин, е чувството за изолация.

Дори представено с любов и по търпелив начин, това наказание му показва, че когато направи грешка или пък изпитва някаква трудност, ще бъде оставено съвсем само – урок, който повечето деца, особено по-малките, възприемат като вид отхвърляне. Нещо повече, това им казва: „Имам интерес да бъда с теб и да ти помагам, само когато се държиш, както трябва.”

Проблемът е, че децата имат силна нужда от общуване. Десетилетия на проучвания върху привързаността между хората са доказали, че особено в моменти на притеснение и беда, имаме най-голяма нужда да сме заедно с тези, които се грижат за нас.

Но когато детето изгуби контрол над емоциите си, родителите обикновено го изпращат в стаята му или на мястото за наказание („непослушния стол”), което значи, че в този момент на емоционална нужда то е оставено да страда само.

Когато малките са преситени емоционално, обикновено са непослушни; силните емоции и ситуацията изчерпват вътрешните им ресурси. Тогава изразяването на някаква нужда или силно чувство може да изглежда като агресивно, неуважително или неотзивчиво поведение, което всъщност доказва, че малките все още не са си изградили необходимите умения за самоконтрол. Лошото поведение много често е отчаяна молба да им се помогне да се успокоят и е покана за близост.

Когато родителският отговор е изолация, инстинктивната психологическа нужда на детето бива пренебрегната. Всъщност снимки на мозъка по време на изпитването на болка от отхвърляне, си приличат със снимки, показващи физическа болка, що се отнася до мозъчната активност.