Великолепното каре на Бергман излиза с твърди корици

Четири шедьовъра на гениалния режисьор Ингмар Бергман скачат от големия екран на страниците на великолепен том, издаден в чест на стогодишнината от рождението му.

„Сцени от един семеен живот”, „Сарабанда”„Есенна соната” и „Персона” са киноповестите, които амбициозното издателство „Лист” избра, за да отбележи века на великия швед.

Първите три заглавия са преведени от Васа Ганчева и освен от филмите на Бергман, са познати добре у нас и от сценичните им реализации в българските театри. Четвъртата – „Персона”, излиза за пръв път на български език в това издание в превод на Меглена Боденска.

Тази творба, появила се първо на екрана през 1966-а, а след това издадена и като киноповест, изследва неудобни за времето си теми като лудостта, еднополовия секс, изневярата. Според познавачите на Бергмановото творчество именно в „Персона” тези проблеми намират най-сериозното си тълкуване;

Изданието е с твърди корици и излиза със съдействието на фондация „Васа Ганчева”. Оформлението му е дело на художника Костадин Кокаланов.

Роденият на 14 юли 1918 г. в Упсала режисьор е син на пастор, получава строго и религиозно образование и размислите за религията, вярата и човека са неизменна тема в произведенията му. Пътят му в седмото изкуство започва още като дете. За една Коледа му подарили прожекционен апарат – „латерна магика” и това предопределило пътя му. В годините, когато различни жени идват и си отиват от живота му, именно камерата остава неговата постоянна спътница. Бергман е режисьор, сценарист и продуцент на повече 60 филма, сред които са шедьоврите „Есенна соната”, „Сарабанда”, „Шепот и викове”, „Сцени от един семеен живот”, „Фани и Александър”, „Поляната с дивите ягоди”. Тези творби налагат нов кинематографичен език и неслучайно най-големите му поклонници са хората от киното.

През 1997-а – на 50-ия Международен филмов фестивал в Кан през май 1997 г. той е обявен за най-добрия режисор на всички времена. От негово име наградата „Палма на палмите” взима дъщеря му Лин. И днес Бергман е вдъхновение за множество режисьори, образите във филмите и пиесите му са толкова характерни, че името му се използва като нарицателно – „бергманов”.