Ето как да бъдете по-добри към себе си

Независимо дали сте високопоставени ръководители, или родители, които гледат детето си у дома, самокритиката е тенденция, която много от нас споделят. Свикнали сме да мислим, че тя ни помага да коригираме недостатъците си и да станем по-добри. Но това е изключително погрешно. Проучванията сочат, че самокритиката по-скоро саботира, отколкото ни помага. Тя пречи както на работните резултати, така и на щастието ни.

Жените в частност са особено предразположени към самокритика. Те са склонни да винят себе си, когато се провалят, а да приписват успехите си на случайността и другите хора. (Мъжете са по-склонни към обратното – да приписват победите на себе си, а загубите – на обстоятелствата). Това е една от причините жените рядко да искат повишения.

Ето по какъв начин самокритиката ни пречи:

- държи ви фокусирани върху това, което не е наред с вас, и така намалява вашата самоувереност;

- кара ви да се страхувате от провал, което се отразява зле на представянето ви, кара ви да се отказвате по-бързо и води до недобро взимане на решения;

- прави ви по-малко издържливи при провал и по-малко склонни да се учите от грешките си.

Ползите от състраданието към себе си, колкото и „лигаво“ да ви звучи това, са подкрепени от сериозни факти. Голяма част от тези факти са събрани на едно място от Кристин Неф.

Състраданието към себе си е свързано с множество благоприятни ефекти. То означава човек да се отнася към себе си така, както би се отнесъл с приятел в тежък момент – с повече разбиране и доброта. Означава да съзнаваме емоциите и мислите си, без да се идентифицираме с тях до такава степен. Състраданието към себе си не означава да се глезим, но със сигурност означава да не се самобичуваме излишно за грешките, които неизбежно допускаме.

Състраданието към себе си:

- подобрява мотивацията и волята;

- дава по-широка перспектива и възможност за взимане на по-добри решения;

- прави ни по-устойчиви: можете по-лесно да се изправите отново на крака след неуспеха и да се учите от грешките си;

- повишава емоционалната интелигентност и подобрява връзките ви;

- понижана стреса и намалява чувството за претовареност;

- подобрява психологическото благосъстояние, намалява тревожността и депресията;

- подобрява здравето.

Да усвоите това по-внимателно отношение към себе си обаче не се постига без практика. Psychology Today представя четири научно подкрепени техники, които могат да помогнат.

1. Обърнете внимание на вътрешния си диалог. Неф съветва в трудни времена да обърнете внимание върху начина, по който говорите на себе си. Опитайте се да замените критиките с повече разбиране и съчувствие – вместо „Как можах да направя това? Защо съм такъв идиот?“ можете да си кажете „Да, разсеях се. Случва се на всеки. Не е толкова фатално.“

2. Напишете писмо до себе си. Когато емоциите са непреодолими, Неф предлага да пишете на себе си така, както бихте писали на някой приятел. Да речем, че сте направили скъпо струваща грешка и сте ядосани на себе си. В началото това може да ви се струва изкуствено и странно, но се опитайте да напишете такова писмо, каквото бихте написали на някой приятел, който е в същата ситуация.  Думите ви трябва да успокояват, а не да обвиняват, като правят ситуацията нормална, вместо да я раздуват до небесата. Множество изследвания доказват, че когато описвате емоциите си, това помага за регулирането им.

Целия текст четете в Обекти.бг.