Обичате храната си солена? Най-вероятно ядете пластмаса

Над 90 процента от трапезната сол, консумирана по света, вероятно съдържа микропластмаса, предупреждава изследване, публикувано в Environmental Science and Technology. Това означава, че средностатистическият възрастен човек консумира приблизително 2000 микропластласа (само от солта) всяка година.

Тези парченца пластмаса са дълги по-малко от 5 милиметра (горе-долу колкото размера на сусамово семе). Те се образуват, когато по-големи парчета пластмаса се разгражда, казват от National Ocean Service. Срещат се и в микромънистата в козметичните и здравни продукти, в препаратите за чистене и пастата за зъби. Когато се изхвърлят в отходните води, тези миниатюрни пластмасови парченца успяват да преодолеят пречиствателните филтри и да се върнат във водните системи. Така, рано или късно, те се озовават в чинията ви.

За да разберат как тази устойчива микропластмаса се озовава в консумираната от хората сол, изследователи от Южна Корея (в сътрудничество с подразделението на „Грийнпийс“ в Източна Азия) сравняват географското разпространение на микропластмаста в солта със световното замърсяване с пластмаса.

От проучените общо 39 марки сол,

продавани в 21 страни в Европа, Азия, Африка и Северна и Южна Америка, само в 3 не са открити следи от микропластмаса. Количеството на частиците варира между различните марки. Изследователите не споменават конкретни имена, но отбелязват, че нивата на микропластмаса в солта, консумирана в Азия (един от най-силно замърсените региони на Земята), са особено високи. Освен това солта, извлечена от морската вода, е най-замърсена, категорични са учените. Морската сол се образува чрез изпаряване на морската вода под въздействието на слънцето и вятъра. Тя се третира съвсем малко и поради тази причина в нея често остават следи от минерали и елементи (включително пластмаса). Подобно на морската, и каменната сол се оказва силно замърсена.

Както вече стана дума, само в 3 компании, произвеждащи сол – в Тайван (рафинирана морска сол), Китай (каменна сол) и Франция (нерафинирана морска сол) - не са открити следи от микропластмаса.

„Откритията ни показват, че човешкият прием на микропластмаса посредством морски продукти зависи пряко от пластмасовите емисии в даден регион" – коментира проф. Сеюнг-Киу Ким, един от авторите на проучването. – „За да се ограничи излагането ни на микропластмаси, са необходими мерки за предотвратяване, като например контролиране на изхвърлянето в околната среда на неправилно управлявани пластмаси и най-вече намаляване на пластмасовите отпадъци.“

Какъв ефект оказва микропластмасата върху здравето ни?

Учените все още не знаят със сигурност, тъй като това е относително ново поле за изследване. Според United Nations Environmental Program микромънистата се появяват за първи път в продуктите преди около 50 години и лека-полека заменят изцяло естествените съставки.

Все повече изследвания показват, че микропластмасата се среща в почти всяко едно кътче на света, включително в Арктическия лед. Проучване от началото на 2018 г. пък показва, че най-вероятно поглъщаме над 100 парченца микропластмаса с всяко ядене заради домашния прах.

Източник: Обекти.бг