Личен опит: Как децата ми ядат всичко

От дете помня едно стихотворение за Юлето, която не искала да яде и никого не слушала по въпроса. От тогава насам, при положение, че имам собствени деца, терминът „злояда“ свързвам с нея. Но и досега не мога да разбера защо това е чак такава драма. Нека да не правим простите сложни – ако искаш да ядеш – да ти е сладко. Ако не искаш – твоя воля. Децата ми ядат тогава,  когато и каквото искат, и на всички ни е много добре от това.
Подобна тактика проведох с всяко от четирите си деца и се придържам към нея при захранването. Ябълка? Зеле? Щом искат, нека да ядат. Ако не искат, малко кърмене винаги върши работа.

В резултат трите ми големи деца на годинка хапваха всичко, което ядем и ние. Малката все още е в процес на опознаването на гастрономичните тайни.

Извинете, но се придържам към свой метод на интуитивно хранене. Не ограничавам децата съзнателно от бонбони и газирани напитки, но и те не се интересуват особено от тях. Когато станах майка за пръв път, си помислих: ако ми е прияде бургер или дори цял шоколад, няма да се терзая, а просто ще го изям. След което ще се върна към обичайния си хранителен режим.

Понякога не ми се иска да ям нищо, особено когато съм болна, тогава просто пия вода и се опитвам да спя повече. Не съм карала децата си да се държат по същия начин.

Никой не им забранява да пият кола, ако искат, но те сами в повечето случаи предпочитат вода.

От малки с тях много пътешестваме и те са свикнали на разнообразна храна от различни световни кухни. Аз самата също обичам да готвя и с удоволствие експериментирам в кухнята, така че гастрономичното любопитство у всички нас е много силно. Винаги питам децата какво искат да видят на масата, а големите ми задават вече и същия въпрос на мен, защото се чувстват порядъчно добри кулинари.

За мен храната е и любов, начин на общуване и познаване на света. Тя е безусловна – не трябва да я губиш или да я предаваш, трябва просто да я хапваш. Пропуснатите от мен или децата ми хранения не правят тази любов по-малка, тя не трябва да се наказва или да бъде манипулирана. Както и двойната порция съвсем не е повод да се откупиш за едно или друго.

Баничките и киселото мляко у нас също се смятат за пълноценна храна, в случай, че някого му се яде именно това.

Парадоксът е в това, че тази „дълга каишка“ не предизвиква идеята малките да се бунтуват и капризничат относно храната, а да подхождат с любопитство и разбиране относно желанията си. Което води до това да си хапват с охота.

Текст: woman.rambler.ru, превод: Надя Горанова