Когато детето крещи „не искам“

Детските викове „не искам“ са форма на съпротива изразена като плач, крясъци, упорство, истерии ... И често те докарват родителите до отчаяние. Струва им се, че този кошмар никога няма да свърши. 

След като в първата част изброихме част от причините и как можем да успокоим детския гняв, сега продължаваме. 
Как родителите да разговарят със сърдития „Не искам“ , съветва Монтесори-педагогът Татяна Брикова.

Не искам да изключа таблета

Това е въпрос на правила. И има такива, които родителите налагат. Таблетът е собственост на мама и тя решава кога и колко време детето ще го ползва. 
Отнемането му винаги поражда негодувание, сълзи и гняв. Детето няма насищане – и 4 часа да го оставите да играе, за него може да е недостатъчно и пак да се стигне до скандал. 
Затова е добре да се полза по разписание – навийте будилника и щом звънне, времето е изтекло.

Не искам да излизам на улицата

Родителите често трябва да излязат, за да напазаруват или по работа. Дето не иска. Няма и как  да го оставят само в къщи, то обаче упорито отказва да излиза. Случва се често с 3-годишните. Опитайте се да се договорите и да го подмамите с това, какво може да разгледате, докато сте навън и някак да събудите любопитството му.

Ако имате работа в банка или при лекар, на детето няма как да му е интересно. Обещайте на връщане оттам да му купите нещо дребно, което заедно да изберете.
Ако и това не помогне и детето изпадне в истерия, го вземете на коленете си и се опитайте да го успокоите. Каже му, че го разбирате, че му съчувствате, че го обичате, че заедно ще решите как да постъпите, така че да е по-весело, но се налага точно днес и точно сега да отидете и да свършите определена работа.

Няма да тръгна, искам да си играя

Подобна ситуация ви е позната. Тя възниква, когато детето се е заиграло – било на площадката или в увеселителния център, а майка му бърза и трябва да отиде някъде. 
Ако детето е малко, проблемът се решава лесно – просто сменяте едно интересно занимание с друго също така интересно – да разгледа трамвай, да нарисува тайни знаци на снега, да отключи врата с магнит .... С други думи – не се прибираме, а отиваме на друго също така интересно място.

С по-големите деца трябва да се приложи по-хитър подход. Доста преди времето да е настъпило, да кажем какво ще правим и какво предстои.
„Не искаш да тръгваме? А какво искаш – до поседим тук. Добре. Да поседим.“

"Ако не ти се ходи, да те понося? ( на игра, не в действителност) А как да те понося – за ръцете, за краката или за носа?" - превърнете всичко в игра и шега.
Децата не обичат да прекъсват заниманията и игрите си. И е естествено, когато ги прекъснем, да протестират.

Не искам да си прибирам играчките

Ако играчките са навсякъде, нямат кашон, сандък, рафт, на който да се подредят, и детето на воля ги разпилява всеки път, когато започне да играе, е логично да не иска да ги прибере. 
4-годишното дете не може да сложи ред в подобен хаос. И това е грешка на родителите, а не на детето.

Затова е добре играчките да бъдат сортирани и подредени на рафтове, в пластмасови прозрачни контейнери – така че да се виждат. Заедно създайте ред, който да се спазва – кои играчки къде да стоят.
Нека отиват по места във вид на игра – колите отиват в гаража, куклите се прибират в къщи, кубчетата – в куфарчето.
Може да направите игра за скоростно прибиране на играчките в съпровод с някаква музика.

И, ако прибирането на играчките отново срещне съпротива от страна на детето, не се отчайвайте. 
Добре е вие самите да направите система. Ако детето е малко, няма нужда от купища играчки. Тези, с които се занимава, може да са на рафта. Другите приберете и изведете след седмица. Така на принципа на ротацията за детето ще е по-интересно, а и ще има по-малко за прибиране.

Нека то само определи, с кои ще играе, и кои отиват на „почивка“.
Добре е място да е ограничено. Така детето ще види и ще прецени какво да остави на рафта и, кое да прибере в контейнера.
И, ако си спомните как изглеждаше детския кът през ХХ век - на етажерката имаше кукла, мече, мишка, кубчета и кутийка с дребни играчки. А сега 200 части има само от едно Лего. Кое по-напред да подреди и прибере?

Не искам да хвърлиш счупената играчка

Това е поредното „не искам“, което е повод за тръшкане и рев. Ако играчката е така скъпа на вашето дете, не я изхвърляйте. Поправете я. 
Ако обаче играчките са твърде много и чупенето се случва често, предложете му да реши сам: кои играчки са  му нужни и кои ще идат на боклука.

Мона Василева