Когато детето крещи „не искам“

Детските викове „не искам“ са форма на съпротива. То прави истинско представление – плаче, пищи, тръшка се и докарва родителите си до отчаяние. 
Спокойно! Това е период, който преминава. Детето пораства и започва да се държи различно.
А докато чакате, е важно на всяко „не искам“ да намерите правилно противодействие.

Ето съветите на Монтесори-педагога Татяна Брикова.

Не искам да си закопчавам коланите в столчето

Това е въпрос на безопасността и детето няма думата – коланите в столчето за кола винаги трябва да са закопчани и проверени от родителите. Този въпрос не подлежи на дискусии. И е правило.
Може да дадем на детето таблет, кукла, количка или каквато и да е любима играчка, но не правим компромис. Никога.
Обикновено има протести, ако мама и татко затягат коланите, но баба не го прави. Ако някой допуска компромис, когато детето се вози на късо разстояние, например. Това е грешка. Правилото трябва да се спазва винаги.

Не искам в автобуса

Не е проблем. Слезте и продължете пеша.
Все пак е добре да си изясните, защо детето отказва да се вози – дали му е задушно и топло, дали многото хора го притесняват или има друг проблем.

Не искам на кръжок

Помислете, кой го е записал в този кръжок. Само днес ли не иска или по принцип не му харесва там.

Извънкласните дейности трябва да са награда, а не наказание. Добре е детето да премине през различни кръжоци, за да определи дали някой от тях наистина го влече. Едва тогава ще може да направи осъзнат избор. Ако в предучилищна възраст детето не е проявило интерес, не е нужно да го заставяте и да настоявате. 
Попитайте ги дали е уморен, дали днес се чувства зле. Ако се занимава с нещо по-интересно в момента, едва ли ще иска да прекъсне.
Опитайте се да му помогнете да свърши по-бързо, за да успее да отиде на кръжок, да го закарате с кола ...
Може обаче интересът му да е изчезнал по някаква обективна причина. Поговорете с ръководителя на кръжока.

Не искам на градина

Този отказ обикновено е свързан с възрастта. Ако 3-годишното не иска да ходи на детска градина, това е нормално. Ако 5-годишното отказва, проверете защо. 
Майката е на работа и детето трябва да ходи на градина. Така че трябва някак да се справите и да преодолеете съпротивата му. Пробвайте да вземе със себе си любима кукла или играчка от къщи, дайте му шала на мама или пък нейна снимка, за да е до него през целия ден...

Добре е да припомняте на детето всички хубави моменти в градината. Така ще запалите интереса му. Припомнете му какво е правило там и какво му е харесало най-много.
Попитайте го: "Ти как мислиш? С какво ще се занимавате днес в детската? Ще моделирате или ще пеете?
Да знаеш, днес ще имате рисуване, а след това и в къщи ще ми покажеш."
Разкажете някаква история, която детето ще хареса.
Ритуалът по раздялата трябва да е бърз. Без излишни уговорки и вземане на сбогом.

Не искам да си тръгвам от градината

Добре е, ако имате възможност да предупредите персонала, че идвате. Нека детето почне да се облича, защото майка му идва.
Мама идва и – всичко е готово за тръгване. Предстои разходка и обикновено проблем с тръгването натам, няма.

Не искам да оставам при баба

Ако бабата е вариант на детска градина, трябва да действате така както и за детската градина.
Ако хлапето ще ходи само на гости – постъпете така както, когато упорства: „не искам на гости“

Не искам да пия лекарство

Налага се да сте изобретателни и находчиви. Това е най-добрият подход.
Обяснявате защо се налага, давате лекарството и му давате награда. Нека сам се хвали какъв герой е.

Не иска да пази тишина

Ако за всички в къщи се налага да се пази тихо, измислете такива игри, които да са тихи – рисуване, слушане на музика със слушалки, правене на мехури във ваната ... Има още много идеи. 
На обществени места да се пази тишина е трудно. Тогава или пази тишина или си тръгвате. Това е условието.

Не искам да ставам сутрин рано

Проблемът се решава като се спазва режим за по-рано лягане вечер и с интересни събития сутрин. Може мама да го изнесе на ръце от кревата или пък всички да получат кифлички за закуска.
Ако положението е наистина тежко, измислете някаква изненада. „Днес за закуска съм направила изненада. Хайде да отидем и да видим каква е тя!“ 

Основният принцип, който ще е от помощ на родителите, е при всяко детско „не искам“ да се опитат да разберат причината, да помислят на каква възраст е детето и спокойно да реагират.
Решение винаги има, без да се стигне до драма.

Мона Василева