Георги Блажев: Исках да присъствам на раждането на дъщера ми

Преди броени дни писателят и панелист в „На Кафе“, Георги Блажев, стана татко за втори път. Той и половинката му Ива Папазова гушнаха дъщеричка. Бебето се казва София и се роди на 24 октомври в болница „Надежда“.

След като показа няколко кадъра и емоционално разказа за появата на малката София на бял свят, щастливият татко публикува в соицалните мрежи пост, в който разказа защо е решил да присъства на раждането и какви невероятни преживявания му е донесло то.
Споделяме разказа на писателя, който дава отговор на тревогите на много млади бащи и мотивация дали да присъстват на раждането и какво носи това на мъжа и на неговата половинка.

Блажев и Ива след раждането на София. Снимка: Instagram 

Това е личен избор и на двамата родители 

„Дали бащата ще присъства на раждането е личен избор на двамата родители. Няма да надувам моралната вувузела. Всеки решава за себе си. Само ви разказвам какво усетих вчера.
Още щом влязох в родилната зала и видях Ива, ми се стори абсурдно да си тръгна преди “страшното”. Чак ме е срам, че до последно обсъждахме да чакам в кафенето.

Първото раждане е скок в непознатото за жената и от мъжа се иска просто да е парашут. Да ѝ държи ръката, да я гали по косата, да пуска тъпи смешки, да подскача до нея на швейцарската топка, да я води до тоалетна, да ѝ обяснява как дори изтощена, със системи и по болнична нощница, е ебаси мацката, да повтаря “още малко”, когато очевидно е надвиснало многото.

Блажев гледа с умиление малката София. Снимка: Instagram

Закачен съм за Ива с хиляди корабни въжета, кукички, вендузи и 16 тона лепило

Относно онова с “развалянето на сексуалния живот”…
Аз лично стоях зад параван, слушах и, надявам се, давах кураж. Но ви се кълна, че няма секс, пътуване, друго изживяване, което да ме е свързвало повече с друго човешко същество от тези 10 часа вчера.
Аз вече съм закачен за Ива с хиляди корабни въжета, кукички, вендузи и 16 тона лепило.
Сърцето ми буквално се разшири, за да побере още любов към нея.
И не, това не е геройство, а най-нормален акт на обич.
Вече го осъзнавам. “Баба ти роди на полето, дядо ти дори не разбра” е традиция от отминали времена и като такава, мястото ѝ е в нравственото гробище.

Обичаш я във всичко. Обичай я и в бурята.“

На добър час на младото семейство.