В Япония се увеличават гостилниците за гладуващи деца

През последните години в Япония отварят все повече детски кафетерии – места, където хранят безплатно или на много ниски цени деца от бедни семейства, както и такива, чиито родители работят до късно, пише deti.mail.ru.

Както съобщава Wtop.com, ако през 2013 в цяла Япония подобни места (наречени „kodomo shokudo“) наброявали 21, то през май 2016 те станали вече 319 и се увеличават.

Популярността им е свързана с нещо, което не е прието да се афишира в Япония – бедността нараства и много деца просто са недохранени.

По данни на UNICEF през 2013 година Япония, въпреки икономическия й растеж през последните 70 години, е била на 10 място по ниво на детска бедност. В същото време по богатство е 31-ата страна в света.

Повече от половината японски семейства с един родител са на прага на бедността, а самотните майки, които печелят средно около 150 хиляди йени (1490 долара) на месец, не получават помощи от държавата.

Примерно меню в подобно заведение за хранене
Снимка: Instagram

В Япония е прието бедността да се крие, за да не бъдете подложени на публично обсъждане и дискриминация.

Семействата често икономисват от храната и други стоки от първа необходимост, за да може децата им да се облечени не по-лошо от връстниците си и да не ги възприемат като бедни. Такива деца дори може да имат смартфон последен модел, но няма да разполагат с джобни за сокче, казва Сецуко Ито, директор на службата за подкрепа на семейството в работническия район на Токио Аракава.
Мисако Омура, която стопанисва подобен детски бюфет, разказва, че започнала да храни децата на обяд през 2014. Искало ѝ се да създаде благоприятна среда за момчета и момичета, които не получават достатъчно подкрепа в семейството, училището и общината – в ситуации, когато много семейства се оказали в изолация на прага на бедността.

Мястото за хранене на Мисако днес
Снимка: Twitter

Кафетерията на Мисако вече се е превърнала в детски клуб, където хлапетата идват не само да хапнат, но и за да общуват – родителите на много от тях работят до късно и на малките им се налага да стоят вкъщи сами. Кафетерията съществува от дарения и субсидии от окръжните власти.

„Надявам се в края на краищата всички да разберат: децата са на всички, отглеждаме ги и те ще се грижат за нас, когато остареем“, казва Мисако.

Надя Горанова