Трагикомичен роман за тийнейджъра у всеки от нас

Еднакво забавен и мрачен роман за настоящи и (не)пораснали тийнейджъри – така възможно най-накратко може да се опише „Скипи умря“ от ирландския писател Пол Мъри. Завладяваща и дълбоко хуманна, дръзка и непредвидима, жизнеутвърждаваща и съкрушаваща, това е история за приятелството, любовта, загубата и отчаяния стремеж към принадлежност. Нюансиран портрет на тийнейджърския живот с всичките му терзания и възторзи, жестокост и невинност. Макар да се чете с лекота заради изключително живия си и остроумен език, романът, който вече е по книжарниците с логото на издателство „Кръг“, поразява със своята емоционална и психологическа дълбочина. Публикуван в оригинал през 2010-а, той е посрещнат възторжено от литературните критици по света, номиниран е за „Букър“ и става бестселър в много страни.

„Скипи умря“. издателство „Кръг“

Действието в „Скипи умря“ се развива в измислената мъжка католическа гимназия „Сийбрук“ в Дъблин, а Скипи е неин 14-годишен възпитаник, който умира още във встъпителната сцена по време на надяждане с понички. Кой би могъл да е виновникът за внезапната му и трагична смърт? Дали неговият  съквартирант и най-добър приятел Рупрехт – гений с наднормено тегло, решен да открие портал към паралелна вселена? Дали съперникът му в любовта Карл – начинаещ наркопласьор и отявлен психопат? Или пък Автоматора – безсърдечният заместващ директор, целящ да сложи край на цяла епоха в ирландското образование?

Обхващащ само един катастрофален срок в гимназията, сюжетът на романа проследява събитията, довели до смъртта на Скипи, както и последствията от нея. Разказът се води от множество различни гледни точки: на ученици, учители, родители, свещеници и други представители на местната общност. До един ярки и противоречиви, тези персонажи от няколко поколения са свързани помежду си от повторимостта на своите блянове и поражения. Обемът и комплексността на историята позволяват на автора да засегне разнопосочни теми като Първата световна война, квантовата физика, ирландския фолклор, видеоигрите, увлечението по знаменитости, търговията с наркотици, религията, спорта, порнографията и поезията, които умело и с изключителна емпатия преплита в своеобразен реквием за погубената младост и разбитите илюзии. 

Запитан в интервю за литературното списание „Парис Ривю“ дали му е било трудно да пише от гледната точка на тийнейджъри, Мъри отговаря така: „Беше доста забавно. В някои отношения тийнейджърите са много различни от възрастните, защото са твърде емоционални и склонни да изпадат в крайности. Но в същото време мисля, че ние просто се научаваме да се прикриваме по-добре. У всеки от нас има тийнейджър, който така и не си отива. Търсим силни емоции и силни изживявания, защото те ни карат да се чувстваме живи, но всъщност това е много егоистично и в крайна сметка – съсипващо“.