Детство мое, дигитално и мобилно

"Да дадете на детето си смартфон е равносилно на това, да му дадете бутилка вино или доза кокаин!” Звучи шокиращо, нали?
Това твърдение идва от устата на Манди Салигари, която е един от водещите в световен план специалисти психотерапевти в областта на зависимостите. И допълва: „Защо обръщаме много по-малко внимание на това, отколкото на наркотиците и алкохола, при положение че действа по същия начин на мозъка?”

Някои родители ще махнат с ръка и ще заявят, че това са глупости. „Тази ли ще ми каже как да си гледам детето!” Да, родителите имаме този навик – да се смятаме за вездесъщи по всички въпроси, свързани с отглеждането и възпитанието на нашите деца. Признавам, че могат да ти се опънат нервите, когато непозната леличка на улицата ти направи забележка, че не си нахлупил шапка на детската главица или че не си навлякъл отрочето минимум с пуловер, когато есента започне да напомня за себе си с първия едва доловим полъх. Но понякога е полезно родителят да се погледне отстрани, когато пуска на детето си поредното анимационно филмче или му бута в ръцете телефон или таблет, за да мълчи и да се занимава. И то се занимава. О, как се занимава само! Разцъква майсторски някоя игра, браузва в нета или споделя лика си със заешки уши в „Снапчат”, издавайки нечленоразделни звуци, кикотейки се или блещейки се срещу екрана като мумия (тука средно положение няма) – общо взето зависи от възрастта, пола и степента на пристрастеност. И какво мислите прави през това време родителят? Най-вероятно същото.

Но да се върнем на малчуганите, защото за тях ми е думата, а и те са невинните жертви на родителите, които искат „само 5 минути” за себе си. Разбирам ги. Аз самата трудно се оправям с двугодишно хлапе, а какво остава с повече от едно, които свободно щъкат из дебрите на дома (понякога из такива, за които родителят дори не е подозирал, че съществуват) и изискват постоянно внимание. Но, уви, това е уловката при децата – искат грижи и внимание. Денонощно. Дано не са забравили да ви го кажат, преди да решите да станете родители. На всичкото отгоре децата имат способността да учат удивително бързо. Направо са като попивателна хартия. Изучават света с такава скорост, че докато си мислите, че още имат нужда от залъгалки, всъщност вече разбират половината реплики от филма или от риалити шоуто, което сте си пуснали за фон, докато чистите. Внимавайте през това време Дребното да не ви изненада с умения – само да включи телефона на майка си например с такъв категоричен жест, сякаш е провеждало многократно разговори със свои набори и си е поръчвало поне 3 пъти пица! Когато най-малко очаквате, те ви наблюдават, изучават внимателно и после ви копират с лекота. Тогава се изправяш лице в лице с голата истина, доскоро звучала като клише, което лесно може да бъде разбито: децата на 21.век са „родени с телефон в ръка”. Оказа се, че дори съществувал термин за това – „digital native”, което ще рече „поколение, израснало  в цифровата ера”.

Докато родителите им са получили първия си компютър на дипломирането си и са се връзвали към интернет през добрия стар домашен телефон с шайба (днес подходящ за експонат в някой музей), наследниците им са закърмени със съвременните технологии. Тоест спасение от тях няма. Затова въпросът не е дали трябва или не подрастващите да ползват компютър, таблет, смартфон, а как да ги използват най-безобидно, най-контролирано и най-информирано. Никой няма да ни даде точната рецепта. Но това, което със сигурност няма да навреди, е да прекарваме възможно повече време с децата си. „Малко внимание, малко мисъл за другите — и всичко би изглеждало иначе!” – още Йори го е казал.

Източник: Обекти.бг, Цветелина Велчева