Как Мирослава Скарлату преведе 99+1 гръцки народни приказки

За всички, които обичат смешни, магични, лукави и пиперливи истории

16 април 2018 г.

Снимка: ИК "Труд"

"Идеята за приказките ми дойде преди две години, когато моят най-малък син бе на пет годинки. Тогава всяка вечер му четях приказки (вече си ги чете сам :) ). Имаме доста книги с приказки у дома - български, класика и световни, които бяхме прочели. По това време синът ми беше в предучилищна възраст и всеки петък вземаше една книжка от училището, която трябваше да прочете през събота и недяля. А след това да подготви рисунка по нея и да я преразкаже в понеделник в клас.", разказва Мирослава Скарлату.

Тя живее в Солун от доста години, икономист е по образование и преподавател по професия. Но ѝ харесва да пише истории за възрастни и деца и ето какво се случва по-нататък:

"Един петък синът ми донесе една малко по-голяма книжка с десетина гръцки народни приказки. Тя остана две-три седмици у нас защото не можехме да я прочетем за два дни и така доста време се занимавахме с нея.

На мен тези приказки много ми харесаха и ме заинтригуваха, и когато върнахме книгата, започнах да търся и други такива приказки, за да четем с малкия. Така разбрах, че има много хубави гръцки народни приказки и една вечер ми хрумна идеята, че бих могла да ги преведа и да ги представя и на българските малки читатели.

Приказките - 99+1, са събрани от различни книги с гръцки фопклор, но също така и устно дочути на традиционни празници или от детски предавания по телевизията. В тях е синтезирана народната мъдрост, трупана през вековете и чрез нея може да бъде добре опознат гръцкият народ.

Приказките са много интересни, забавни, смешни, магични, лукави и "пиперливи". Всяка от тях има свое звучене и самата аз не мога да определя коя ми е най-любима. При избора си кои приказки да преведа се допитвах до малкия си син, който ги оценяваше :)

А за да са по-интересни и атрактивни за читателите направих и по една илюстрация към всяка от тях.

Доколкото разбрах, подобна книга не е издавана в България през последните петдесет години. Сега, благодарение на издателство "Труд" този мой сборник вече се намира на българския книжен и онлайн пазар. Надявам се читателите да го оценят и харесат., написа ни Мирослава и ни изпрати една от приказките:


Брат и сестра

Живели някога брат и сестра. Те били бедни сирачета. Братът ходел в гората, сечал дърва и после ги продавал, а сестра му седяла вкъщи и се грижела за домакинството. Веднъж на път за гората братът срещнал съселянин, който го помолил да му помогне и да отнесе чантата в дома му.

Момчето я отнесло и получило за това три гроша. С тези пари купило от пазара три сардели и ги занесло вкъщи. Казало на сестра си да ги сготви за вечеря и отишло в гората. Когато момичето останало само, някой почукал на външната врата. То отворило и видяло три жени.

 – Добър ден, момиче. Пусни ни за малко вътре да си починем и да се постоплим – помолила едната от жените.

Момичето ги поканило вътре и ги настанило. Седнали жените, а момичето почнало да се чуди с какво да ги нахрани и тъй като нямало нищо друго освен трите риби, които бил донесъл брат му, решило да сготви тях. Изчистила ги, изпържила ги в малко зехтин, поднесла ги на гостенките и се извинила, че няма с какво друго да ги нагости.

 – Ах, дъще, не знаем как да ти се отблагодарим за добрината – зарадвали се те.

Първата жена се обадила:

– Когато се е родила, сигурно е имала добри орисници, затова е станала добра и хубава девойка, но нека пак я орисаме. Аз я орисвам, когато се реши, от косата ѝ да падат дребни бисери.

Втората казала:

– Аз я орисвам, когато се мие, водата да се пълни с червени риби.

Накрая се обадила и третата жена:

– Аз я орисвам, като се бърше, кърпата да се пълни с рози.

Така нарекли трите жени и си тръгнали. Щом останало само, момичето решило да провери дали жените наистина са я орисали, или са се пошегували.

Започнала да се реши и подът под нея се покрил с дребни бисери. Отишла да се мие на чешмата и тя се напълнила с червени риби. Избърсала се с кърпата и тя се напълнила с рози.

Събрало момичето бисерите и розите, изпекло рибите и зачакало брат си. Като се върнал вечерта и видял, че вместо сардели на трапезата има вкусни червени риби, брат ѝ много се учудил и я попитал откъде ги е взела.

Сестра му му разказала за трите жени, които дошли сутринта, а после му показала бисерите и розите. Брат ѝ много се зарадвал.

На другия ден вързали бисерите в кърпа, а момчето се качило на едно корабче и отишло в града да ги продаде на пазара. Тъй като дрехите му били много дрипави, хората на пазара го обвинили, че е откраднало бисерите. Стражите го арестували и го завели при царя, за да го съди.

В двореца момчето казало:

 – Царю честити, не съм откраднал бисерите. Имам сестра, която е орисана, когато се реши, бисери да падат от косата ѝ, когато се мие, водата да се пълни с червени риби, а когато се бърше, кърпата да се пълни с рози. Тя ми ги даде.

Царят помислил малко и казал:

 – Щом е така, искам да ми я доведеш в двореца. Ако казваш истината, ще се оженя за нея, а ако ме лъжеш, ще ти отсека главата.

Момчето се поклонило и се прибрало. Вечерта разказало на сестра си за царя, а на сутринта се качили на корабчето и отплавали към града. Морето било много бурно и от морските вълни на момичето му прилошало.

На корабчето пътувала и една циганка. Тя видяла, че на момичето не му е добре и му позволила да положи глава на коленете ѝ. После я попитала къде отива и девойката ѝ отговорила, че отива в двореца, за да се омъжи за царя. Като чула това, циганката много ѝ завидяла.

Взела една карфица и я забола в главата на нещастното момиче и то на мига се превърнало в малко птиче, което хвръкнало високо в небето.

Циганката облякла неговите дрехи и се забрадила добре, за да не я познае братът. Когато пристигнали в двореца, царят повдигнал забрадката ѝ и като видял мръсната грозна девойка, много се ядосал.

Но циганката го успокоила, че е почерняла по време на пътуването с корабчето.

Царят веднага заповядал да ѝ донесат вода да се измие, кърпа да се избърше и гребен да се среши.

Циганката започнала да се мие, а водата почерняла и се напълнила с мръсотия. Избърсала се и кърпата се изцапала, а когато започнала да се реши, гребенът ѝ се напълнил с въшки. Царят видял това и заповядал веднага да хвърлят момчето в затвора и на другия ден да го убият, а циганката да пратят да пасе царските гъски.

На сутринта, когато царят излязъл да се разходи в градината, на едно клонче близо до него кацнало мъничко хубаво птиче и запяло:

 – Аз съм това птиче, това птиче, което се решеше и дребни бисери падаха на земята, миеше се и червени риби се появяваха във водата, бършеше се и рози падаха от кърпата.

Царят се заслушал в песента и заповядал да хванат птичката и да я сложат в кафез да му пее в двореца. Слугите хванали птичката, но преди да я сложат в кафеза, царят я взел в шепи и започнал да я гали по главичката. Видял карфицата и я извадил.

Изведнъж пред него се появила чудно хубава девойка, която му казала:

 – Царю, аз съм момичето, което чакаше. Циганката искаше да ме убие и да заеме моето място.

Като чул тези думи, царят веднага заповядал да донесат гребен, вода и кърпа. Момичето се сресало и дребни бисери западали по земята, измило се и водата се напълнила с червени риби, избърсало се и кърпата се напълнила с рози. Зарадвал се царят и заповядал да освободят брата на момичето от затвора, а циганката да убият. След това се оженил за момичето и три дни и три нощи яли, пили и се веселили.

Коментари
Последни видеа