Неизвестно за известните: Как беше създаден един легендарен музикален бранд

И до днес той се смята за създател на марката на една от най-великите рок банди на всички времена - „Ролинг Стоунс“.

Преди да се ангажира с „Роулинг Стоунс“, Олдъм е работил като пиар през 60-те години на 20 век и за Боб Дилън и „Бийтълс“. Разликата при „Стоунс“ била, че ги поел „като бяло платно“. От самото начало на бранда. След това ги превърнал в легенди.

Започнал да се занимава с имидж в модната индустрия на Америка. След това използвал опита си, за да създаде уникалния рок бранд, като първоначално заложил на промяна в облеклото на музикантите. Постарал се те вече да не се обличат като „Бийтълс“, а по-скоро различно от тях. „Бийтълс“ изглеждаха навремето все едно са в шоу бизнеса и това беше важно“, разказва той. „А водещото нещо за „Роулинг Стоунс“ пък според мен беше да изглеждат, все едно не са в него“, допълва той.

Влиянието на Олдъм върху „Роулинг Стоунс“ е повсеместно. Той задълбочено и ефективно е менажирал почти всеки аспект от бранд имиджа на групата, който бил преднамерено изработен така, че тя да изглежда просто като петима младежи, които не са си дали много труд за нищо. Сякаш просто са си такива, а всъщност съвсем не били. Всеки детайл от тази привидна небрежност и естественост бил премислен. Типично в духа на модната индустрия с умишленото й неглижиране на дрехите й изкуствено придаване на материите на износен вид.

„Казах им кои са и те станаха такива“, разказва Олдъм за „Стоунс“. Той казва дори, че първоначално били шестима, но му се сторили твърде много, за да ги научи публиката и да бъде завладяна от тях. Затова понижил кийбордиста Иън Стюарт до студиен работник. Избрал него, защото не бил толкова слаб, колкото останалите музиканти и не се вписвал в картинката, която Олдъм рисувал. По същество, той „дирижирал“ бенда художествено.

Измислил имиджа на лоши момчета. Когато британски журналист го попитал „Бихте ли разрешили на дъщеря си да се омъжи за някой от „Роулинг Стоунс“?“, Олдъм, напълно професионално, решил да раздуха въпроса надлъж и нашир. „След седмица се превърна слоган“, разказва.

Той бил човекът, който добавил в скоби „(I Can't Get No)“ към заглавието на песента „Satisfaction“. Целта била експлицитно да изрази мрачна тема, каквато отивала на представата за музикантите.

Сетил се да добави произволно запетаята в заглавието на вечния хит „Paint It, Black“. И това бил акт на привличане на публичност. „Мисля, че това бе проява на адмирации към Сол Бас. Сложих там запетая, защото знаех, че ще получа обаждания от звукозаписната компания с въпроса „Сигурни ли сте за това? Тук има запетая“. Знаех, че това ще ги накара да ни забележат. Ако пускаха на музикалния пазар 10 или 12 или 20 парчета седмично, щеше да ги накара да ни забележат“, разказва още Олдъм.

Той е помагал и в художественото оформление на кориците на албумите на групата, започвайки със съвсем първия запис с името на бенда. Нарочно името на групата не било изписано – пореден трик на Олдъм, с който планирал да изгради мистика около нея. „Минах без да им изписвам името върху обложката. И това си беше наистина доста голямо постижение. Казах на звукозаписната компания, че ако не издадат записа така няма да го получат“, казва още той.

Сред водещите му съвети по отношение на брандинга се отличава един: рискувайте и правете нещо различно. „Трябва да скочите в басейна преди да знаете дали в него има вода“, посочва маркетинг ветеранът. И добавя, че потребителските марки са като тези на рок бандите – страхотните артистите те представят, също както страхотните продукти.

Мениджър Нюз