Време за приказки: 1 от 30 празнични истории

Най-превежданият детски автор в света според класацията на ЮНЕСКО – Инид Блайтън – кани празничния дух в дома ви с „Зимни приказки“! Писателката е издавана в над 90 страни, а според статистиката на „Nielsen“, във Великобритания всяка минута се продава една нейна книга.

Историите в този сборник дават началото на магичното приключение, озарило детството на над 500 милиона читатели по света. 30-те смешни и неочаквани приказки се издават за първи пъ на български.

Навръх Новогодишната нощ случайна среща със специален гост кара едно малко момче да види всички дела от миналата година – и добрите, и лошите – по нов начин. Гном магьосник обикаля около света, за да поправя неправдите – започвайки с едно изгубено куче. А кой би предположил, че едно малко момче, което обича да храни птиците, ще успее да спаси възрастна дама от нейната самота?

По празниците наистина стават чудеса, а зимният студ винаги разкрива истинската същност на всеки. Остава само да повярвате в магията!

Откъс

Веднъж големият кестен взе шумно да мрънка, че пъпките му не харесвали студа.

– Сланата пада вечерта и почва да щипе големите ми пъпки с ледените си пръсти! – каза кестенът, като се огъваше от вятъра. – Какъв е смисълът да ми растат нови пъпки за листа, когато сланата ги убива една по една? Никакви листа нямам да имам на идната пролет. Малки същества, елате, направете нещо!

На молбата се отзоваха елфите – дребни създания, които чистеха до блясък листенцата на жълтурчетата и излъскваха броните на малките бръмбари, които пълзяха по тревата цяло лято.

– Ще облечем пъпките ти в памук – казаха елфите. – Сегичка ще ти донесем.

Така и направиха и скоро след това всички малки листенца на кестена бяха завити в топъл памук. Но кестенът продължи да се оплаква.

– Сланата продължава да щипе пъпките ми дори през памука – каза той. – Казвам ви, никакви листа няма да имам. Направете нещо или ние, кестените, ще останем голи цяло лято!

Елфите се събраха пак и решиха, че ще покрият малките листенца с лепило.

– Нищо не предпазва от пръстите на баба Слана по-добре от едно хубаво лепило! – казаха елфите и цяла нощ прекараха да спасяват пъпките на кестените.

Когато баба Слана се появи да ги щипе със студените си пръсти, лепилото хич не ѝ хареса и остави пъпките на мира. Те пораснаха големи и дебели и когато времето дойде, разтвориха сините си палта и разцъфнаха с малките си зелени пръсти, все още покрити с памук.

Всяко момче и момиче знае това. Струва ми се, че едва ли има някой, който да не е брал лепкавите цветове на кестените и да не ги е слагал във вода, за да гледа как зелените пръсти се разтварят в нея.

Щом чинарите видяха всичко това, и на тях им се стори добра идея. Те бяха точно до кестените и баба Слана щипеше и тях. Ех, как трепереха всеки път, щом усещаха студените є пръсти.

– Какво да правим? – чудеха се. – Всички са така добре облечени. Малките ни листа са целите увити в мека коприна, която да ги топли. Над нея има тънки люспи, защитени от нежна вълна. И над всичко това има лепкава смола, по-здрава от всяко палто.

– Пъпките ти са много малки – каза един кестен. – Ако са по-големи като моите, когато дойдат студените новогодишни дни, ще бъдат здрави.

– Но по време на есенния студ им е така студено – каза чинарът. – Какво друго можем да направим? Няма как да ги облечем повече.

– Питайте малките същества – казаха кестените. – Те са тук, за да ни помагат.

Тогава чинарите повикаха елфите и им разказаха за тревогите си.

– Трябва да измислите нещо, с което да предпазите малките ни листа през есента – казаха чинарите. – Тогава им е много студено и не могат да станат здрави и силни за зимните студове. Какво да правим?

Това беше предизвикателство. Чинарите вече бяха облекли добре пъпките си. Лепкавата смола също бе много здрава. Изглеждаше, че няма какво повече да се направи.

Тогава на един от елфите му хрумна идея. Прошепна я на другите.

– Дали може да стане? Никога досега не е правено! Ще ни отнеме много, много време, но ще се опитаме! –  казаха те.

Още същата вечер елфите долетяха до чинарите, които все още носеха летните си листа. Работиха много усърдно, през цялата нощ, и какво, мислите, направиха?

Взеха всяко листо от клона му. Издълбаха дръжката му и я оставиха празна. После, вместо да връщат листата на местата им, много внимателно сложиха всяко едно от тях с вече кухата му дръжка върху показалите се пъпки!

– Дръжките на листата са като шапки върху новите пъпки! – възкликна доволно един елф. – Каква добра идея!

Малките пъпки вече бяха защитени. Баба Слана колкото и да ги търсеше, нямаше вече как да ги намери! Всички бяха скрити в дръжките на есенните листа!

Елфите излетяха уморени от среднощната си работа. Баба Слана дойде на следващата вечер да търси младите пъпки. Изправи се пред един от чинарите и зяпна изненадана.

– Къде са всички пъпки? – каза тя. – Няма нито една! Къде са останали? Виждам листата от есента, но нито една пъпка, а на другите дървета има толкова много!

Тя се покатери по чинара, но нищо не успя да намери. Всички пъпки бяха много добре скрити в дръжките на листата.

След онази вечер баба Слана никога повече не потърси пъпките на чинарите. Защото те добре бяха покрити в безопасност. Когато листата падаха от клоните, под тях се показваха здравите пъпки, готови да се разлистят следващата пролет.

Това звучи като измислица, нали? Така казват всички. Но наистина е вярно, че стъблата на листата на всеки чинар са кухи, за да могат новите пъпки да пораснат в тях! Идете и вижте, когато чинарите са обрасли с големите си листа и сменят цветовете си.

Не забравяйте. Не ще намерите нито една пъпка по клоните им, но веднага щом откъснете едно листо, ще видите малката пъпка под него. Не е ли това една прекрасна идея?

Очаквайте скоро и „Вещици и магьосници“ от същата авторка!