Разсеяност, мързел, незаинтересованост

Всяка година наблюдавам една и съща схема - футболът, каратето, балета; музиката, занималните и рисуването... Те приключват с края на учебния срок и децата изпадат във вакуума на ваканцията - без ангажименти и кой знае какви алтернативни занимания (може би един лагер за 10 дни и едно море с мама и тати; село, баби...).

След което, с началото на учебната година се започва отначало с всички изброени "развиващи занимания". Те се струпват едновременно и така само блокират детската адаптация към ритъма и изискванията на учебната система.

Разсеяност, мързел, незаинтересованост... В началото на учебната година много родители се опитват да задават строга структура на задълженията и отговорностите на децата. Но! Очакванията те да поемат „сериозно“ нещата след почивката през лятната ваканция са свързани повече със задоволяване на родителски, отколкото на детски потребности. Затова и толкова често родителите коментират, че децата не искат да се захванат със задачите си от мързел, незаинтересованост или от разсеяност (най-често свързвани с възрастта, или с обяснението – „Той/тя си е така!“).

Тези фактори могат да окажат влияние, и ако са факт е добре да се потърси тяхната причина, но помислете – как се чувствате в първия си работен ден след отпуск? Колко време ви трябва, за да влезете отново в ритъм, дори само след няколко почивни дни?

А сега си представете колко време ще бъде нужно на детската личност да влезе в ритъма на всекидневните си ангажименти, свързани с учене, уроци, спорт след няколкомесечна почивка.

Доказано е, че интелектуалното ниво може да спадне с повече от 5-10 пункта след отпуск/почивка. Така че, майки, бащи: давайте го по-полека! Не съдете сурово и не бъдете прекалено изискващи към децата в първия месец след началото на учебната година.

- През този период напомняйте търпеливо за правила и задължения, без да изпадате в педантичност. Тук ключовата дума е "търпеливо".

- Избягвайте да ангажирате децата с прекалено много дейности още от самото начало – за тях е трудно да започнат на „8-часов работен ден“ изведнъж! Включвайте постепенно и дозирано ангажиментите им, като им осигурите достатъчно време за собствени занимания, игра и почивка, като това е валидно и необходимо не само за децата в начална училищна възраст, а и за навлизащите и навлезли в тийнейджърските години.

Снимка: Shutterstock

Малките, а и поотрасналите ученици се справят със задачи, които са ясни, структурирани и съобразени с възможностите към момента. Затова адекватната преценка и постепенно усложняване на задачите за изпълнение и плавното увеличаване на натоварванията остава основна отговорност на възрастните. Този процес е важен за децата от гледна точка на успешното им справяне и усещането за удовлетвореност от успеха, които са свързани с положителната самооценка на детето.

Честит 15 септември, бъдете спокойни и целенасочени, учете и децата си на това, и успехите ще дойдат!

Русана Гаджанова е клиничен психолог, сертифициран треньор по позитивно родителство и член на Дружество на психолозите в България. Занимава се с арт терапия и води тренинги и обучения на професионални екипи.

тел. 0886/320 659; e-mail: russana_g@abv.bg