Как да говорим с децата, за да бъдат успешни

Някои млади родители решават да набавят колкото се може повече информация за възпитанието от книги, търсят съвети от приятели и черпят знания от интернет. Други разчитат на инстинктите си и правят това, което чувстват, че е правилно. В края на краищата, всеки иска да отгледа едно наистина успешно дете.

Съществуват много начини, с които да подкрепяме, учим и окуражаваме нашите деца. Когато става дума за начина, по който говорим с тях, дали култивираме развиващ се начин на мислене или такъв, който е фиксиран, пита LifeHack?

Често разликата между двете е доста дребна. И в двата случая похвалата играе роля, но при едната ситуация се поставя акцент върху процеса на обучение, докато другата е фиксирана върху крайния резултат от него.

Да вземем за пример страстта към ученето - тя се култивира чрез развиващият се начин на мислене, като идеята за провал на практика не съществува. Точно обратното е при фиксирания – детето изпитва постоянна потребност за одобрение и ако не изпълни дадена задача, възприема ситуацията като провал.

При развиващия се начин на мислене акцентът пада върху способностите на децата, а не върху това колко са умни и интелигентни. Ето няколко често срещани фрази, които показват разликите между двата начина:

Фиксиран: „Ти отговори правилно, браво. Толкова си умен/умна!“

Развиващ се: „Отговори правилно, браво. Работи усърдно, за да го разбереш и успя!“

Фиксиран: „Завърши пъзела толкова бързо. Наистина те бива в тези неща, браво!“

Развиващ се: „Браво! Защо не пробваш малко по-предизвикателен пъзел? Мисля, че ще се справиш.“

Защо развиващото се мислене е толкова важно?

То е ключово за окуражаването на детето, за неговата увереност и, в края на краищата – за бъдещите му успехи. Когато то се опитва да разбере нещо за първи път, мислите му не са обвързани с това колко добре се справя със задачата, или колко е умно. По-важното в случая е да разбере, че тук не става дума за „всичко или нищо“. Напротив – детето има неограничен брой възможности да пробва отново и отново.

Всичко е свързано с подхранването на чувство на самоценност у детето. По този начин то няма да се плаши от неуспеха и ще бъде по-уверено, когато се заема с нови задачи.

Д-р Каръл Дуек – водещ изследовател в тази област – провежда любопитен експеримент върху група седмокласници, които започват училищната година с идентични резултати от тестовете. В рамките на две години обаче се забелязва значителна разлика в оценките между онези, които са класифицирани с развиващ се начин на мислене и тези с фиксиран.

Оказва се, че децата с фиксиран начин на мислене имат доста по-различни цели – те избягват задачи, които могат да изкарат слабите им страни наяве. Тези с развиващ се начин на мислене пък вярват, че интелигентността може да бъде развита и съответно научават нови неща на всякаква цена.

Кога трябва да започнете да възпитавате у детето развиващия се начин на мислене?

Никога не е прекалено рано, показват изследванията в тази област. Повечето подрастващи имат именно подобна нагласа, но нашите коментари им оказват огромно влияние и превръщат начина им на мислене във фиксиран. Като родители сме склонни да хвалим децата си, но понякога не осъзнаваме как те възприемат нашите думи.

Очевидно най-добре е да започнем да окуражаваме развиващия се начин на мислене в мига, в който детето започне да разбира и говори. Това обаче не означава, че няма надежда и за по-големите. При тях обикновено се среща комбинация от развиващ се и фиксиран начин на мислене. Един родител обаче може да окуражава развиващия се, като подбира думите си внимателно, подкрепя детето и го зарежда с оптимизъм.