Как да подготвим малкия ученик за изпит

Доверие, помощ и спокойствие - това са трите най-основни неща, на които да наблегнем, когато на малкият ни син или дъщеря предстоят изпити, твърди пред letidor.ru Лариса Суркова - психолог, блогър и майка на 5 деца.

Тя съветва родителите да не забравят, че изпитанията са неотменна част от живота не само на възрастните, но и на малките, които имат нужда от подкрепа, за да се справят – както с контролното в края на срока, така и с по-сериозни изпити.

Положителен пример

Не нагнетявайте обстановката с назидания – нито едно контролно, класно или изпит не бива да се превръща в бариера на отношенията ви с детето.

Дайте положителен пример от собствения си опит, разкажете, че също сте нервничили и сте се притеснявали, но сте се справили, говорете с позитивен тон и в никакъв случай не се карайте! Ако детето продължава да се вълнува прекалено, научете го на някои практики на правилно дишане, които успокояват. При малките деца е много лесно да възникнат психосоматични заболявания, а излишната нервност на родителите само би задълбочила проблема.

Колкото са по-спокойни родителите, толкова по-уверени в себе си са децата.

Малкото не бива да се страхува да ви споделя за своите неуспехи и още на 3-4 години е нужно да го уверите, че на родителите може и трябва да се казва всичко, за да намерите решение заедно.

Методът на будилника

Режимът е много важен: добра храна, здрав сън, хубава разходка, ограничаване на времето за телевизия и компютър… Нужно е детето да прави преход между училищните и домашните занимания – това дисциплинира.

Аз съм голям привържаник на метода на будилника. Той се състои в това, че звънът на часовника разделя всеки половин час, например – колко време отделя хлапето за подготовка по един предмет.

Звукът на началните етапи формира чувството за време, а при малкото това чувство не е като при възрастните –

изразът „Може да гледаш филмче още 5 минути“ не е ясен за малкото. Когато то започне да си изработва „вътрешен часовник“, будилникът вече няма да е нужен.

Но не значи, че анимационните филми и игрите трябва да се забранят съвсем – любимите герои също могат да помогнат да се преодолее стреса пред изпитанието. Дори супергероите се сблъскват с трудности – това го знае всяко дете, и независимо дали благодарение на своята смелост и находчивост, или на вълшебен артефакт, те успяват да победят.

Това е важна поука, затова изберете подобни анимации от по 10-15 минути и не само разрешавайте на детето да гледа по една серия, но и гледайте с него.

Това също помага да се формира чувство за време, но и по време на гледането можете да дадете героя за пример: „Щом той може да преодолее препятствието, ти със сигурност също ще успееш!“

Уроците са нещо интересно

Не заставяйте детето да учи – важно е да го заинтригувате, да го въвлечете в игра. Например можете да напишете под негова диктовка текст, в който сте допуснали няколко грешки и да го накарате да влезе в ролята на учител и да ви провери.

Когато детето открие само грешките, това ще му придаде увереност в собствените знания.

Няма конкретна възраст, от която да започнете да възпитавате чувство за отговорност, но аз защитавам теорията, че този момент настъпва, когато детето тръгне на училище. Неговите домашни са си негово задължение, каквато е работата на неговите родители. И тази мисъл е важно да бъде внушена, за да не възниква повод за манипулации в бъдеще.

Мотивацията е необходима, но по-добре да бъде не материална, а емоционална, например семейно пътешествие по случай успешното завършване на втори, трети, четвърти клас…

Марина Атанасова