5 начина да занимавате детето не с уроци, без да му доскучае
Дете скача на батут. Снимка: Shutterstock
Куп ежедневни дейности могат да стимулират мозъка на детето, не е нужно целенасочено да „го развивате“
Всъщност мозъкът расте и се адаптира постоянно, в най-обикновените ситуации.
Полезно е родителите да знаят кои ежедневни дейности наистина подпомагат този процес.
Може да включите тези занимания в ежедневието на семейството. Те не изискват специално оборудване или сложни програми.
Невролози обясняват, че ученето не се ограничава само до мозъка. Познанието включва цялото тяло, включително сетивата и системата за равновесие. Следователно, средата, в която детето расте, и начинът, по който прекарва деня си, влияят върху формирането на невронни връзки повече, отколкото насочените, интензивни дейности, обяснява Елвира Олдман.

Дете, което пълзи. Снимка: Shutterstock
Цялото тяло участва в процеса на учене. Ние изследваме света, когато взаимодействаме с него с цялото си тяло: гледаме, слушаме, докосваме, вкусваме, помирисваме и поддържаме равновесие. Вестибуларната система постоянно участва в приемането и обработката на информация. И всяко движение – съзнателно или автоматично – влияе върху начина, по който детето учи.
Когато бебето за първи път започне да пълзи и след това направи първите си стъпки, централните области на мозъка му се активират. Без стимулация развитието ще бъде ограничено. Не е чудно, че децата толкова често реагират на думите на възрастен с жестове, скачане или люлеене: движението е естествена част от ученето за тях.
Затова не ограничавайте движението на детето, а насочете тази енергия към продуктивни дейности.
Батут, детски боулинг и активна игра на открито – всичко това помага за развитието не само на мускулите, но и на ума.

Майка и татко гушкат новородено. Снимка: Shutterstock
Докосването е мощен стимул за развитието на мозъка още от първите дни. Чрез физически контакт бебетата получават първите си насоки за света и инициират важни невронни процеси.
Ако малко дете е лишено от допир и ласки за дълги периоди, умственото му развитие може да се забави или дори да спре.
През нощта, когато мама не е наоколо, можете да предложите на бебето си специален „приятел за гушкане“ – мека играчка – за да му помогне да заспи.
Мозъкът “ликува”, когато има задачи, които изискват усилия.
Редовно предлагайте на детето нови неща: модели за оцветяване, конструктори, логически игри и гатанки.
Тези дейности ускоряват обработката на информация, укрепват синапсите и разширяват функционалните мрежи на мозъка.
Чрез овладяване на нещо непознато, детето създава нови невронни връзки. Колкото повече са тези връзки, толкова по-лесно ще бъде да запомни информация в бъдеще. Затова не се страхувайте да предлагате задачи, които го предизвикват – те не го претоварват, а по-скоро го тренират.

Дете чете. Снимка: Shutterstock
Докато детето чете, мозъкът му извършва невероятен подвиг: трансформира абстрактни символи в идеи и образи.
Четенето включва зрително, слухово и фонематично възприятие, както и разбиране.
Когато чете за дадено събитие, в мозъка се активират същите неврони, които участват и ако действително го преживява.
Затова си струва четенето да стане ежедневен навик. Превърнете го в удоволствие, а не в досадно задължение: избирайте интересни книги, обсъждайте героите и измисляйте алтернативен финал. По този начин мозъкът на вашето дете постоянно ще получава нова храна за развитие.
Пъзели, настолни игри, които тестват скоростта и паметта, и конструктори със сложни модели са отлични за развиване на внимание и постоянство.
Редовно предлагайте игри, които изискват концентрация: сглобяване на пъзел, намиране на съответстващи карти или решаване на гатанка. Това естествено тренира концентрацията.
1. Не сравнявайте детето си с другите. Мозъкът се развива на импулси и по собствен график. Сравнението поражда тревожност, а тревожността пречи на ученето.
2. Отделете време за свободна игра без правила. Структурираните дейности са полезни, но именно в свободната игра детето се учи да планира, да преговаря, да измисля и да прави грешки.
3. Създайте безопасна среда за грешки. Страхът и стресът възпрепятстват ученето. Ако детето се страхува да не прави грешки, мозъкът му изразходва енергия за защита, а не за развитие.
Кажете му: „Да правиш грешки е нормално. Нека ги обсъдим заедно.“
В такава среда мозъкът спира да се защитава и започва да изследва. А изследването е най-добрият учител.
Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари