Истинското Монтесори обучение

Има няколко основни изисквания, на които истинските градини и училища Монтесори отговарят. Ако родителите държат да запишат детето там, където тези принципи на отглеждане и възпитание се спазват, трябва да следят за 11 червени лампички. Те издават, че училището просто се е прикрило зад реклама „Монтесори обучение“, но не отговаря на изискванията и не е добро.
Дава ги монтесори-учителят Татяна Абрамова.

1. Много групови занимания през деня

В занималните Монтесори груповите фронтални занимания не са много. Това означава, че няма да видите учителя изправен пред децата да разказва нещо на целия клас, опитвайки се да „налее“ знания.
В истинските Монтесори центрове такива занимания се провеждат в началото и в края на часовете – но за много кратко. Само за 15 минути.
През останалото време детето се движи спокойно, разхожда се из класа, занимава се с това, което иска, колкото иска и както намери за добре.
При нужда педагогът провежда с него индивидуални уроци. Това позволява на всяко хлапе да се научи да слуша себе си, да направи избор, да се развива със собствено темпо и да бъде по-успешно.

2. Под строй

Това не отговаря на концепцията на Монтесори. Там има индивидуален подход, който се прилага не само по време на занимания, но и в живота – децата ходят на тоалетна, когато пожелаят, не слагат насила големите да спят след обяд, не ги карат да си изяждат всичко, което им е сипано в чинията.

3. В групата всички деца са на една възраст

Мария Монтесори условно разделя децата на възрастови групи според задачите за даден период 0-3, 3-6, 6-9, 9-12.
Задължително е във всяка група да има деца на различна възраст.
Това е логично – малките следват големите, по-големите развиват лидерски качества, учат се да се грижат за по-малките и по-слабите.

4. Претрупана занималня

Стаята, където се провеждат заниманията по метода на Монтесори, трябва да е чиста и естетично подредено.
Подът не бива да е затрупан с пластмасови играчки, особено с такива, които са ярко оцветени и издават силни звуци.
Всичко в стаята трябва да е подредено на зони.

Снимка: Shtterstock

Зоната за „упражнения от живота“ заема най-голяма площ. Тя е разположена близо до входа. В нея децата трябва да могат да готвят храна, да се упражняват в сипване, пресяване, преливане, да се учат да метат пода, да обират прах, самостоятелно да се обличат и събличат, да се грижат както за себе си, така и за класната стая.
На всяка полица обикновено стоят по 2-3 подноса с материали. Всяко дете само взема един и го пренася на масата, където работи.

5. Пълна безопасност

Детето, което израства сред пластмасови съдове, ножици, ножове, врати с ограничители, не е готово за живота.
В Монтесори средата хлапетата се срещат с много препятствия, с които биха се сблъскали в реалния живот. Така от ранна възраст свикват сами да се пазят, сами да сервират, въпреки че разливат, да пия вода от чаша, да отварят и затварят чекмеджета.

6 . Какво е „хармонично развита личност“

Монтесори педагозите не се стремят да развият онова, което в детето „куца“, за да стане всестранно развито. Те искат, както казва Мария Монтесори, да събудят и развият „ духовния ембрион“ в детето, който ще го води към познание. 
И, ако педагози ви обещаят, че още на 5 години цялата група деца ( както разбира се и вашето) ще чете гладко, ще смята, ще бродира кръстчета – бягайте от това училище.
Методът на Монтесори не преследва просто резултата, а търси да събуди любознателност и искрено желание у детето да се учи.

7. Липса на сертификат

Педагозите, които работят по метода на Монтесори, трябва да имат сертификат. Ръководителите на подобна институция – също.

8. Похвала, съревнование, конкуренция

Истинските Монтесори педагози не крещят, не наказват и по никакъв начин на оценяват децата. Не бива да има никакви червени точки, усмихнати човечета, червени подписи ... за добре изпълнените задачи.
Както и никакви моменти на съревнование като например кой ще е по-бърз в яденето или в обличането. С нищо вътрешната мотивация на детето не бива да бъде насилвана и предизвиквана, според концепцията на Монтесори.

9. Високомерно отношение и грубост към детето

Добрите педагози говорят тихо, спокойно и с уважение с децата. Внимателно ги изслушват, когато говорят или обсъждат нещо, сядат така, че да са не едно ниво с тях.

10. Прекомерно много директиви и указания

Излишният контрол от страна на възрастните, особено в края на учебната година, не е от полза. Усещането за хаос – също.
Децата в групите Монтесори непрекъснато се учат на самодисциплина. Попадайки с клас, детето буквално попива правилата и атмосферата.
Въобще не е трудно те да се спазват. Например – да не се тича из стаята, да не се крещи, да не се бие, да не се вземат играчки от ръцете на друго дете, да прибира всичко, с което са свършили да се занимават.

11. Гробовната тишина в занималнята също не е добър показател

Тя означава, че правилата са прекалено затегнати и, че децата се страхуват.
Най-доброто усещане е класът да е като „пчелен кошер“ - всеки да е зает със собствено занимание, но никой да не пречи на околните.

Мона Василева