Метод на учене подобрява паметта с 50%

Нормално е паметта да ни изневерява - на всеки се случва, особено при стрес. Но има начин, при който дори стресът не може да навреди на паметта, съобщава Обекти.бг и цитира ново изследване, открило, че практиката на припомняне – иначе казано, препитване, типът учене, при който правите тренировъчни тестове, изгражда изненадващо стабилни спомени. 

„Обикновено хората под стрес са по-малко ефективни при извличане на информация от паметта – казва д-р Аяна Томас, старши автор на изследването. „Сега за първи път показваме, че правилната стратегия на учене – в този случай практиката на припомняне или правенето на тренировъчни тестове, има като резултат силни репрезентации в паметта, така че дори при високи нива на стрес, участниците могат да достигнат спомените си.“

Учените сравнили тренировъчните тестове с най-разпространения начин за учене: четене и препрочитане на материала. Хората, които учели, правейки тестове, помнели над 50% повече от онези, които просто препрочели материала. 

Ето какво казва първият автор на изследването, Ейми Смит: „Нашите резултати показват, че въпросът не е задължително колко дълго се учи, а как. 

Дори предишни изследвания да са показали, че практиката на припомняне е една от най-добрите стратегии за учене, все пак бяхме изненадани колко добре работи при хора под стрес. Сякаш той нямаше никакъв ефект върху паметта им."

Ученето чрез правене на тестове, при които човек трябва да извлича информацията отново и отново, има силен ефект върху задържането в дългосрочната памет и очевидно продължава на има големи предимства в напрегнати, стресови ситуации. 

„Нашето изследване със сигурност не е последната дума по отношение на това как практиката на препитване влияе върху паметта под стрес, но може да се приложи при всеки, който трябва да извлече сложна информация във важна ситуация", казва д-р Томас. - "Особено за преподавателите, които знаят, че големите изпити могат да поставят студентите под твърде голям натиск – бих ги насърчила да използват повече тестове без такова важно значение в контекста на преподаването.“

Източник: PsyBlog