Баща с лична изповед: "Мразех бебето си"

„В началото мразех бебето си!“ – признава млад татко.
Личната му изповед напомня, че послеродовата депресия засяга не само майките, въпреки че за това се говори и се пише повече. Вероятно, защо за това състояние има чисто физиологично обяснение. Известно е, че то се дължи на рязката промяна в нивото на хормоните на младата майка, което настъпва след като тя роди.

Младият татко не преживява подобни физиологични промени, това не значи обаче, че е предпазен от депресия. При него тя идва заради промяната в начина на живота и нарушаването на стереотипите на цялото семейство.

Такъв е и случаят с Рос, който изпада в депресия след раждането на дъщеря си Изабел. Но благодарение на любовта към бебето и съпругата, той намира сили да излезе от това състояние. А искрената му изповед, публикувана в британското списание Closer може да помогне на много други бащи с подобен проблем.

„Мразех моето бебе“ - страшно трудно е да го признаеш и дори да го изречеш, но аз мразех бебето … Когато тя се роди, не усетих нищо и всички тези хора, които идваха, за да я видят, и я вземаха в ръце … просто не ги разбирах. По това време не разбирах какво точно се случваше и нямах възможност да се приспособя, нито желание да се включа.“

Много бързо младият британски татко обаче разпознава признаците на депресия.

„Разпознах признаците на депресия, преди време  бях минал през всичко това и не се заблуждавах.
Никога обаче не допусках, че може да ми се случи, заради моето момиченце. Ако в този момент някой беше предложил да я вземе от нас, с най-голямо удоволствие, щях да се съглася.
Да, аз сменях памперси, аз я къпех, играех си с нея, дори оставаше да спи върху гърдите ми, но продължавах да не усещам нищо."

Трябва да се научиш да обичаш

Рос споделя притесненията си и се доверява на съпругата си.

„Представете си, че кажете на някой, че не обичате бебето си…

Моята съпруга обече винаги ме е подкрепяла и е заставала зад мен. Тя усещаше, че сам не мога да направя нищо по въпроса.
Ако не бях говорил с нея и, ако не бях ѝ признал, още щях да съм в менгемето на депресията.

Намерихме заедно решение.
Малко по-късно усетих, че всяка разходка и излизане извън рамките на дома с Изабел, ме спасяват.
Когато веднъж излязохме заедно, моята дъщеря се усмихна за първи път. И тогава нещо в мен трепна, почувствах го. 
Не беше нещо определено, но беше това ... 
Трудно е да си баща. Изисква време. Трябва да се научиш да обичаш. И това не винаги се случва автоматично и от само себе си. Но си заслужава усилията."

Днес Рос признава, че с дъщеря си са изградили страхотна връзка и съветва всички бащи, които са изпаднали в неговото положение, да говорят със свой близък или с лекар.

„Депресията не ви определя като лош баща, но понякога е трудно да се справите сам!“

Mathilde Saez, адаптация Мона Василева