Цитат на деня

„Понякога Багира, Черната пантера, идваше и се застояваше в джунглата да види как любимецът й се справя с обучението, опираше глава на някое дърво и замъркваше, а Маугли разказваше на Балу днешния урок. Момчето можеше да се катери почти толкова добре, колкото и плуваше, а плуваше почти толкова умело, колкото и тичаше. Затова Балу, Преподавателя на Закона, го учеше на всичко онова, което се отнасяше за дърветата и водата: как да различава гнилия клон от здравия, как да говори учтиво на дивите пчели, когато попадне на техен кошер на петдесет фута от земята; какво да каже на Манг Прилепа, когато по пладне го разбуди от съня му сред клоните; как да предупреждава водните змии във вировете, преди да се гмурне сред тях. Никой от обитателите на джунглата не обича да бъде обезпокояван и е винаги готов да се нахвърли върху натрапника. Освен това Маугли бе обучаван и на Ловния зов на чужденеца, който трябва да се повтаря силно, докато не се получи отговор, и е задължителен за всеки обитател на джунглата, когато е на лов извън своята територия. Този зов означава: „Позволете ми да ловувам тук, защото съм гладен“; а отговорът е: „Добре, ловувай, за да се нахраниш, но не и за удоволствие.“

„Книга за джунглата“, Ръдиард Киплинг