4 приказки от Къмингс, писани за дъщеря му и внука

Вълшебства и златен прашец полепват от вътрешната страна на сърцето след като затвориш приказките на Е. Е. Къмингс. Авангардистът на англоезичната литература, написал над 2900 стихотворения (от които на български са преведени 56), е отново по книжните рафтове у нас – този път със сборника „Слонът и пеперудът” .

Изданието включва 4 истории, писани от Къмингс за дъщеря му Нанси и внука му Дирк.
„Подходящи са не само за деца, а и за родителите им. Както и за родителите на техните родители”, казват от издателство „Лист”, което включи книгата в поредицата си „Детски шедьоври от велики писатели”.

Освен на фантазиите на Къмингс, българското издание на приказките разчита и на фантазиите на сценографа Юлиян Табаков, породени от срещата му с текстовете на поета.

„Работата ми е в театъра, но много обичам да рисувам. Затова се радвам, че се включих в този проект”, казва Табаков. От издателството пък разкриха, че тъкмо „Слонът и пеперудът” се е превърнал в техния бестселър на приключилия неотдавна Пролетен базар на книгата.

Приказките на Къмингс се появяват като самостоятелно издание за първи път през 1965 г., три години след смъртта му.
Историята около написването на „Старецът, който попитал защо”, „Слонът и пеперудът”, „Замъкът, който похапвал пай с комари” и „Малкото момиче, което се казвало Аз” също прилича на приказка, която в голямата си част е тъжна, но с хубав край.

Приживе на поета излиза само „Старецът, който попитал защо”. Тя е отпечатана през 1945 г. заедно с пиесата Santa Claus: A Morality Play. В нея се разказва за младо момиче, което се събира с баща си след като той се сдобрил с майка й.

По онова време Къмингс е на 51 години, а дъщеря му Нанси – на 26. Тя току-що е родила внука му Дирк, той е развълнуван и щастлив. Нанси обаче все още не знае, че поетът, пред когото се прекланя Америка, е неин баща.

И Къмингс, и бившата му жена Илейн, която е нейна майка, крият истината за произхода ѝ. Така момичето израства с мисълта, че неин баща е Скофийлд Тейър, първи съпруг на Илейн и най-добър приятел на Къмингс от Кеймбридж.

Години по-късно този любовен триъгълник е забравен. Важни са други истории – като „Слонът и пеперудът”. Слонът е „тотемното животно“ на Едуард Естлин Къмингс. Поетът започнал да го рисува още като малък, когато прочел приказките на Киплинг. По-късно често до подписа му се появява малко слонче. В любовни картички рисува себе си като голямото животно. В приказката „Слонът и пеперудът“ пеперудът е неговия внук Дирк Рузвелт.