Нашите родители - поколението на вечните деца

„Родителите ми постоянно ме тормозеха:„ Кога ще родиш? Кога ще имаме внуци?“ А, след като родих, всички веднага станаха много заети. Добре ще е, ако веднъж месечно идват да видят внука си. За сметка на това дават съвети по повод и без повод “, оплаква се Катя, опитвайки се да сложи шестмесечния си син в леглото.
Не можете да на я съжалите. Детето ѝ спи зле, а тя няма достатъчно време за себе си.

„Отслабнах много, бузите ми са хлътнали, гърбът ме боли - бебето не излиза от ръцете ми”, разказва тя.
Младата майка би искала да се наспи, да отиде на масаж, но как. Съпругът ѝ е на работа от сутрин до късно вечерта, а бабите отделят рядко и най-много един час.

„Веднъж оставих детето при майка ми - исках да пазарувам и малко да се разведря. Но само след час и половина тя вече ми званеше по телефона с въпроси, кога ще се прибера и колко време ще трябва да ме чака ... Прибрах се вкъщи и майка ми, обута на вратата ме чакаше  „в нисък старт“, казва младата майка Аня.

„Свекърва ми каза:„ Вече ми е трудно да седя с детето. Все пак съм на 50 години, а не на вашите 30.“ А аз си мисля, как тогава нашите баби на 60-70 години са седели с нас и не са се оплаквали “, разсъждава Анджелина.

„Живеем с майка ми в един вход. На съседни етажи. В същото време я виждам най-много няколко пъти в месеца. Не ѝ оставям детето, но тя не настоява да го взема.“ 

„Аз прекарвах цялото лято в къщата на баба. Спомням си колко вкусни кексчета печеше. Спомням си, че вечер пеех с нея песни. Какво ще запомни дъщеря ми за баба си? Не знам…", пита се  Мария.

Оказа се, че съвременните родители, които са прекарали толкова много време с бабите и дядовците си в детството си, нямат обяснение защо техните родители не искат да седят с внуците си.

Какво всъщност се е променило

през това време, обяснява семейният психолог Екатерина Устинова.

Поколението на нашите родители е поколението на вечните деца. Те са пътували по пионерски лагери, след това по строителни и селскостопански бригади. Там често са срещали любимия, женили са се, раждали са, пращали са децата си на ясли или на градина за цял ден . През лятото са оставяли хлапетата при баба и дядо, а понякога бабата се е грижела за внучетата през цялата година, докато мама и татко са продължавали да си живеят живота.
И сега, когато децата им вече са пораснали, нищо не се е променило. Те продължават да живеят живота си и не искат да поемат допълнителни ангажименти.

Мона Веселинова