Рихард Пихлер: „Не спасявайте света - само тази част, която зависи от вас“

Рихард Пихлер - специален представител по въпросите на външните работи на SOS Детски селища Интернешънъл бе наскоро у нас, за да се срещне с представители на Министерството на труда и социалната политика и Министерството на Външните работи, като темата е политиките на ЕС и България за подобряване на благосъстоянието на децата в риск и, в частност, на алтернативната грижа.

Г-н Пихлер участва и в международната конференция „Сътрудничество за развитие във времена на промяна“, организирана в София от Българската платформа за международно развитие в партньорство с Министерството на Външните работи у нас по въпросите на глобалните цели за устойчиво развитие на ООН. Ето какво каза той за визитата си:

Мислите ли, че подобни конференции действително имат значение?
Зависи как са подготвени. Мисля, че тук имаше конструктивно взаимодействие и съм позитивен относно тази среща. Това, което винаги търся след такива конференции, е да има добро взаимодействие между всички, защото това е ценното – споделянето между хора, които иначе не се събират заедно, не обменят идеи – и това не трябва да бъде подценявано. Другото е каква е тяхната връзка с действията след това, при някои срещи това не може да се случи.

Права сте – при някои конференции се говори повече, отколкото се случва в последствие. Аз съм много селективен относно срещите, на които присъствам, именно поради тази причина – дали има как да се случат нещата след това.

Бихте ли сравнили грижите за децата в риск сега и преди 20 години?
Баба ми казваше, че по нейно време нещата са били много по-лесни. И аз мисля, че преди 20 години ситуацията с децата в риск, както и с SOS Детски селища в частност, беше много по-лесна.

Имаше много по-малко натоварване по всякакъв начин от обществени нагласи, от семействата и от младите хора, животът бе много по-прост. Преди 20 години в България, както и в Австрия, имаше 2 телевизионни канала, нямаше интернет, Facebook… Точно това показва колко семпъл бе животът ни, в сравнение с това, с което родителите трябва да се справят в момента. Децата имат изисквания - да притежават телефон, в мрежата са 24 часа, така че днес е по-сложно, но така стоят нещата.

Което означава, че ние имаме голямо предизвикателство, особено пред SOS Детски селища. Първо, да се опитаме да разберем какво ще се случи след 5, 10 години, и, второ, че ученето е процес, който никога не спира.

Какви са трите неща, които можем да направим за децата в риск?
Първото е закрила. Ако видиш дете, което по каквито и да е причини е в уязвима среда, трябва да го предпазиш срещу всякакви начини на злоупотреби с него. Второ – детето има нужда от грижи и любов, докато расте - поне от един човек.

Третото е образованието. Защото, ако имате уязвимо дете, може да го предпазите с грижи и любов, но един ден вас няма да ви има. И тогава то ще трябва да се грижи за себе си. А образованието е наследството, което може да му дадете. Това е и причината ние, в SOS Детски селища, да сме толкова критични по отношение на това децата ни да получат качествено образование и професионална подготовка. Тествали сме го в 20-годишна грижа за децата и сега онези отпреди 20 години имат свои деца, грижат се за тях и знаем колко е важно обучението им.

Какво е бъдещето на SOS Детски селища?
Ако се върна на въпроса каква е разликата отпреди 20 години и днес, мисля че има много ясно бъдеще, въпреки че причината за това е, че има деца и семейства, които имат нужда от подкрепа. В България има много нуждаещи се, но това го виждам и в Австрия, и в Германия – винаги ще има такива хора. Това, което ми се иска SOS Детски селища България да постигне, е да останат отворени и да гледат напред, да участват в това, което следва, и в същото време да дават най-добрата възможна грижа за децата.

Бил сте на мениджърска позиция за много години. Как успяхте, какви бяха предизвикателствата?
Бях СЕО на международната организация SOS Детски селища 20 години, преди това бях регионален директор седем години, така че, да, бил съм на мениджърска позиция 27 години. Преди две години си казах, че 27 години са достатъчно, и сега ще правя нещо друго.

Как се чувствате сега? 
Не е по-малко предизвикателно, ако си в корпоративна структура. Ние като международна организация работим в 135 страни, имаме повече от 4000 души персонал по целия свят и това, което всички си мислят, е, че могат да спасят света, а задачата им е да спасят само онази част, за която те носят отговорност. Трябва да се справяме с много повече проблеми, отколкото ако бяхме в корпоративния сектор, затова трябва да премисляме нещата по два-три пъти.

Ако трябва да отговоря на въпроса какво е да си мениджър на голяма международна организация, трябва да се върна на съвета, който преди 20 години ми даде управляващият директор на пристанището в Ротердам, защото бях фрустриран и му казах: „Искам да съм на твоето място - казваш на кого какво да прави и те са длъжни да го свършат.“

А той ми отговори: „Не си мисли, че нещата стават по този начин. Ако наистина искам нещо да се случи в тази организация, е, че трябва да убедя многозначително мениджърите от средния ешелон, и поне веднъж в годината да играя с картата, на която пише: „Недей да питаш, просто го направи.“ В останалото време трябва да убеждавам всички със солидни аргументи и така имам хора на моя страна.“ Това бе много полезен урок, който се опитах да имплементирам в моята кариера.

Мария Телбис