Къщата на страдащите от безсъние

Малката ми дъщеря е на 2 и половина и преди седмици тръгна на ясла, като „тръгна“ не е най-подходящият глагол. Аз я влача по тротоара, тя реве и търка сънливи очи, защото не се е наспала.

Не се е наспала, защото 12-годишната ѝ сестра я буди, ставайки в 5 и половина. Тя става в тъмни доби, за да се приготви за училище - не смогва, ако е по-късно, защото ѝ трябва време, за да си сплете плитките.

Не може да е без плитки, защото всичките ѝ съученички са със. Пробва да спи сплетена, в резултат на което от двете страни на главата ѝ се появиха червени петна. Моля я да се подстриже, но не – всичките ѝ съученички...

Освен това „трябва“ да се гримира – нищо прекалено, наистина, но, все пак, в пет и половина с руж...

Обяснявам ѝ, че в тъмното никой няма да я види, а и гримирането на изкуствено осветление крие рискове да прекалим с цветовете и да изглеждаме гротескно. Тя ми отговаря, че си противореча. Млъквам, но така или иначе, цялата къща е на крак с изключение на баща им, който се опитва да спи, завит през глава.

Няма да се получи – малката плаче, голямата се нервира, че едната плитка е по-крива от другата, защото е по-стегната, а аз усмихнато и енергично потропвам с купичките за закуска. Усмихнато, защото днес ЩЕ СЕ НАСПЯ. Мъжът ми е на ред да води двете бродници, които още се мотаят по нощници из къщи, на училище и на ясла, и когато излязат, аз просто ще си легна!

Е, излъгах, това е просто мечта - трябва да се приготвям за работа. А после ще взема малката от ясла и ще чуя, че тя е единственото дете в групата, което не иска да спи следобед, защото в креватчето ѝ имало гущери. Казвам ѝ, че не може да е истина това с гущерите, но тя носи доказателство - надуваема играчка дъждовник, която ѝ била под възглавницата.

Снимка: Guliver / iStock

Питам учителката какъв е случаят, а тя: „О, това е нищо, да знаете каква лудница беше, когато едно дете донесе пукащи бонбони – никой не спа.“

После: домашните, вечерята, телевизора, "Мамо, моля ти се, още малко" и така докато всички изпопадаме по леглата, за да станем в 5 и половина, защото... плитките...

Кристина Захариева