Не искам на детска градина! 5 причини за това

И 8 съвета от психолог за по-лесна адаптация

15 Ноември 2018 г.
Не искам на детска градина! 5 причини за това

Снимка: Еvgeny Atamanenko / Shutterstock

Рано сутрин е, а детето крещи, реве с пълно гърло и сълзите му хвърчат във всички страни като в анимационно филмче… сърцето ви се къса от мъка.

Или по-лошо: свито на топка, хлипа, ридае, подсмърча и за нищо на света не иска да си облече якенцето и да тръгне с вас към детската. 

Изглежда, сякаш ще се разделяте завинаги. Пълна катастрофа, колкото и да успокоявате, увещавате, умолявате и убеждавате (че закъснявате много и просто трябва да тръгнете веднага), заплашвате (че щом не слуша, ще скриете всичките му играчки), подкупвате (че ще купите нова играчка). И така всяка сутрин.

Адаптацията към новата среда не върви и не върви.

5 най-често срещани причини:

Родителите са настроени негативно към детската

Самате вие дълбоко в душата си не одобрявате градината и сте изпратили детето там, защото трябва да се социализира. Малкото обаче долавя тревогата ви и започва да капризничи, особено, ако ви е чуло да обсъждате злобната възпитателка или противната обедна каша.

Избягвайте да предавате своите тревоги на детето, както и изразите с негативни оценки, обратното – акцентирайте на положителните страни игрите, разнообразието, приятелите…

Голяма житейска промяна

Няма начин новата реалност да не повлияе разтърсващо на детето, особено ако съвпада с друго сериозно събитие – пренасянето в нов дом или пък раздялата на родителите.

Детето си представя страшни и тъжни неща: „Мен ме забравиха“, „Искат да се отърват от мен“, „Нямам си моя стая“

Затова е добре промените в живота на детето да не са резки и едновременно, нещата трябва да стават спокойно и постепенно, за да има време да асимилира новостите.

Детето не се разбира с новите възрастни

Може би е свикнало с дружелюбно мило отношение и не му харесва авторитарния и по-строг стил на общуване, задаван от възпитателите в градината. Или просто се притеснява от тях.

В този случай предварителната нагласа е от голямо значение и игрите на учител и ученик вкъщи, изпълнявани от вас и детето, могат да помогнат за предварителната му нагласа.

Не се разбира с другите деца

Стеснителните деца не умеят да участват в общите игри, не знаят как да реагират на обидите и моментално попадат сред аутсайдерите в групата, което е истинска драма.

Затова е толкова важно още преди постъпването в детската градина вашето хлапе да свикне да общува с връстниците си – канете приятелски семейства с деца, поощрявайте забавленията в детски центрове и наблюдавайте поведението на вашето, за да разберете кои точно неща го притесняват, за да обясните и да го научите как да подхожда.

Трудно се адаптира в битов план

Не умее да си служи както трябва с лъжицата, използва всичката тоалетна хартия, все си губи играчките или пък взема куклите на приятелчетата си и не иска да ги върне... Много изражения има несправянето, което, обаче, околните посрещат с караница или подигравки.

Говорете с учителя за проблемите, които среща детето ви и обсъждайте с него алтернативи, например да закусва вкъщи, да му се дава определено количество хартия, научете го да пази вещите си и да не взема тези на другите.

За подобни сложни и понякога - отчайващи ситуации е трудно да се дават универсални рецепти, но могат да помогнат съветите на Виктория Саат. Тя е психолог, консултант по лидерство и международен треньор и в последните 20 години работи със семейства и организации, като ги подкрепя в процеса на промяна. 

Бихме искали да споделим с някои от нейните съвети с вас, за да направим по-леки и по-приятни първите месеци в детската градина:


1. Помогнете на детето си да формира позитивно отношение към детската градина. Обяснете му простичко какви неща правят децата там и защо това е забавно място за него. Но все пак, не претоварвайте детето с информация.

Снимка: Shutterstock​

2. Разберете дали има някакви страхове и негативни преживявания, свързани с посещенията в градината. Ако вие се чувствате несигурни, това може да повлияе и на неговото отношение, затова, настройте първо себе си на положителна вълна.

3. Разучете графика на заниманията в детската, за да го напаснете с режима, следван и вкъщи – така денят на детето ще си остане изпълнен с неща, които е правило и у дома, и посещенията в градината няма да са изпълнени със сътресения – малките обичат рутината.

4. Говорете често с преподавателите – положителният личен контакт между учител, дете и родител е едно от най-важните предпоставки за безболезнена адаптация.

5. Първият ден за запознаване е важен, но дългосрочното участие на родител в графика (да играе или яде с детето и т.н.) или пускането на хлапето само за половин ден в детската може да удължи процеса на адаптиране. Най-добре е да се консултирате с учителите – те може да дадат ценни препоръки въз основа на своя опит. Наблюдавайте детето си и решете кой метод отговаря най-добре на вашата гледна точка и неговия характер.

6. Не е разумно да прекъсвате първоначалния период на адаптация – изчакайте то да я посещава поне две или три седмици, за да прецените как вървят нещата и какво да предприемете. 

Колкото по-малко е детето, толкова по-важно е да няма дълги прекъсвания в посещенията. Когато свикне с атмосферата там, вече може да помислите как да направите графикът му по-гъвкав.

7. Когато го водите в детската градина сутрин, кажете му, че остава там, за да играе с други деца и ще го вземете по-късно. Може да опишете приятните неща, които го очакват. Детето трябва да знае, че ще остане без вас, но в това няма нищо плашещо.

8. Нищо от изброеното дотук не помага? Помолете някой от учителите да вземе и прегърне детето, щом започне да плаче, така оставането в градината ще бъде по-леко за него. Нека малкото си поплаче, защото това ще му помогне да се освободи от напрежението. 

По принцип, децата се успокояват доста скоро, след като родителят си тръгне от детската, а наличието му и дългите увещания може да го накарат да плаче повече.

Марина Атанасова

Да поговорим

5 неща, които учителката от детската градина иска да знаете

Образование

В кои случаи не е добре детето да ходи на градина или училище

Образование

Каква детска градина да изберем

Заедно

Мило тате, не ми се ходи на градина

Още от Заедно

Рисунка: Дара Ивайло Георгиева, 7 години

Честита Баба Марта

Отворена книга, кафе и кокичета. Снимка: Getty 

 

Ремарк за парите

Има безброй начини престоят у дома да бъде приятен.

Снимка: Shutterstock

18 идеи срещу скуката

Някои начини на комуникация вредят на здравето.

Снимка: Shutterstock

Трите „А“, които разрушават отношенията

Отворена книга, чаша кафе и кокичета. Снимка: Getty 

Петър Дънов за злото в нас

Коментари

Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар

Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание.

Виж всички коментари

Най нови

Джъстин Тимбърлейк и Джесика Бийл

Снимка: Getty images

Дете, което лежи на пода. Снимка: Guliver / iStock

Мъж и жена в леглото. Снимка: Shutterstock

 

Вижте още

Снимка: Guliver / iStock

Здраве

Ръст и тегло на бебето до 1 година

Какви са нормите месец по месец и на какво може да се дължат отклоненията от тях

Снимка: Guliver / iStock

Здраве

9 ранни признака на аутизъм

Главната задача на родителите е да ги разпознаят

Илюстрация: Guliver / iStock

Здраве

Ужас: детето има глисти

Как да разпознаем паразитите и какво може да направим

По възраст

Дете, което лежи на пода. Снимка: Guliver / iStock

Мнение на специалиста

Хлапето удря глава в стената, скубе коси, самонаранява се. Защо?

3 възможни причини и как родителите да се справят, съветва психолог

Мъж и жена в леглото. Снимка: Shutterstock

 

Здраве

Секс след раждането

5 хитри идеи как да възстановите интимността помежду си

Дете лижи на дивана с телефон в ръка. Снимка: Getty

Да поговорим

Да отгледаш безделник

5 типични грешки, които родителите допускат

Рисунка: Дара Ивайло Георгиева, 7 години

Отворена книга, кафе и кокичета. Снимка: Getty 

 

Има безброй начини престоят у дома да бъде приятен.

Снимка: Shutterstock

Да поговорим

18 идеи срещу скуката

Ето как да забавлявате децата, ако се налага да останат у дома (Част I)