Смяна на възпитателния подход: да наказваме или да поощряваме

Да наказваме или да поощряваме хлапето - това е ключов въпрос за повечето родители. Без значение на каква възраст е детето. 
Съществена негова част е и как да наказват или да го поощряват.

Родителите и педагозите нямат еднозначен отговор на редица въпроси – например добро решение ли е да не вземат детето на пътешествие, ако не е било старателно в училище и бележките му не са добри? 
А бихте ли се чудили дали татко заслужава да замине на пътешествие, ако е изпуснал срока за изпълнение на някоя служебна задача? Едва ли.

Странните задачи и задължения 

Родителите много често не забелязват, че предлагат на децата неизгодни, демотивиращи решения, които реално рушат техния авторитет. Налагат условия, от които те няма как да се откажат. Ако на самите тях им предложат да правят нещо такова, биха изпаднали в шок. 
Например, ако работодателят им каже, че трябва да изпълнят определена задачи или ще ги... напердаши.
Или, че са длъжни да мият мръсните чаши и чинии в офиса, защото е уволнил чистачката, а неговата работа е по-важна от тяхната. 

Повечето родители са израсли с много и най-различни задължения и не забелязват, че те са били измислени в техните семейства. Не рядко става дума за ангажименти и задължения, които техните родителите са им прехвърлили, защото те не са имали интерес, сили, време или нужните пари, за да се справят с тях.
Децата обаче не са длъжни да помагат в домакинската работа, не са длъжни да се грижат за вас, нито да прибират по-малките си братя и сестри от детската градина.
Наистина, понякога от това зависи оцеляването на цялото семейство. Но това е съвсем различно от императива „детето е длъжно“.

Разбираемо е, че да се дават разпореждания е по-лесно, отколкото нещата да се договарят. 
По-лесно е да наредите и да принудите детето да направи нещо, вместо да го мотивирате.
За да имате успех обаче, се налага този подход да се преосмисли. И да помислите – дали изходната точка е: „детето е длъжно да се учи“ или „задължение на родителя е да помогне на детето то да получи образование“.

Това обаче в голяма степен зависи от самите родители - какви са техните ценности и цели, които в крайна сметка формират климата в семейството и съответно влияят върху това как ще израсте детето.

Без викове и наказания

И отново се връщаме на основния въпрос - как да възпитавате детето си, без да му се карате, без да го навиквате и да го наказвате, без заповеди и забрани?  Няма един отговор.
Не е и лесна работа, защото и родителите непрекъснато се озовават на непозната територия и не винаги знаят как да постъпят.   
Трудно е и защото често им се струва неразумно и неправилно да се договарят с детето да помогне или да направи нещо. А отвътре им напира да се разкрещят .  

Може би е добре да не се опитвате като родители да поемате прекомерни ангажименти, а дадете предимство на идеята, че детето не е ваш служител, роб, че нищо не е искало от вас.
Не сте искали  неговото информирано съгласие за нищо, а то и не би могло да ви го даде.

Приятната част в цялата работа е, че властта и контролът са в ръцете на родителя. Той решава как да се държи, как да общува с малчугана, избира по какъв начин да го възпитава.

Неприятната е, че с колкото по-малко сили, информация, ресурси, подкрепа от страна на семейството и на обществото разполага, толкова по-сложно ще избере някакъв приемлив и за двете страни вариант.

Източник: dar-baby.ru, адаптация Мона Василева