Токсичните родители

Специалистите често използват термина „токсични“ за тези родители, които със своите действия, думи или просто с емоционалното си състояние карат детето да страда (без значение на каква възраст е).
Тяхното родителско присъствие и „участие“ е твърде голямо или пък – недостатъчно и не отговаря на възрастта и на стадия на развитие на детето.
Например, ако майката на новороденото пробва да му наложи режим по часове, като го лишава от близост, от която бебето има нужда. Или пък майка на 20-годишно момиче се опитва да контролира всяка стъпка с безкрайни въпроси и телефонни разговори.
Този, които е бил жертва на токсични отношения, лесно ще открие своята история. Много по-трудно е обаче вие да се откриете в ролята на тиранина, който изпробва своята сила върху собствените си деца.

Как да определите дали с вашите прекомерни грижи и внимание всъщност не вредите на детето, разказва  семейният психолог Марина Билобрам.
Проверете сами себе си с този въпросник и се постарайте максимално честно да си отговорите.
Въпросите са разделени по възраст.

Родители на деца до 7 години

- Смятате, че сте добра и знаеща майка, защото винаги се стараете да правите максималното за своето дете.

- Детето (децата) за вас са единственият смисъл на живота ви.

- Вие мислите дори чувствате, че родителството е тежко изпитание.

- На никой не можете да поверите и детето си. Не приемате помощ нито в грижите за него, нито за домашните задължения.

- Предпочитате да дадете бабата да гледа детето, въпреки че отношенията ви с нея са напрегнати, само и само да не го оставите на гледачка.

- Често консултирате детето с лекар, дори и без повод – просто така за всеки случай.

- Стремите се да осигурите на детето възможно най-много развиващи занимания, защото сте убедена, че в наше време това е залог за успешното му бъдеще.

Родители на деца 8-13 години

- Иска ви се детето да постигне това, което вие в детството си не сте успели (например да се занимава с балет, за който вие само сте мечтала).

- Смятате, че децата трябва да се страхуват от родителите си – как иначе ще имат уважение и респект. А и детето може да се разхайти.

- Убедени сте, че всяко дете има отговорност и дълг пред родителите си и, че те са по-важни от личните му интереси (например, няма да освободите големия брат от разходка с по-малкия, дори, ако приятелите му го викат за футбол).

- Постоянно му напомнятете, че е длъжно да свърши нещо, а след това да провери резултата, защото то е винаги разсеяно.

- Мислите, че трябва често да говорите за способностите и възможностите, да обсъждате личните качества на приятелите му и на него самия (например, че е непоследователен, безхарактерен, а приятелите му – хулигани) .

-  Детето често ви дразни, уморява ви и му казвате: „Ходиш ми по нервите!“ , „Уморена съм от теб!“.

- Винаги го предупреждавате за последиците от неговите постъпки, използвайки фразата „Ако .. то“ ( “Ако не сложиш шала, ще настинеш“, „Ако не учиш, ще метеш улиците!“)

- Често напомняте на детето, че прилича в лошото на татко/ майка си (“Целият си бащичко, непохватен си като него си!“)

- Винаги му натяквате в какво се е провинило, понякога дори рязко. Нито едно провинение не остава незабелязано.

- Поведението на детето се отразява на здравето ви и вие му съобщавате това ("Ти се държа лошо и ето, главата ме заболя!“ , „Ще ме докараш до инфаркт!“).

Ако сте отговаряли предимно с „Да“, е добре да се замислите за вашите отношения с отрочето си. Върнете се и разгледайте тези въпроси, на които сте отговорили – „да“.
Възможно е да нямате сили, време, търпение, начин на самореализация, за да се включите адекватно в помощ на детето.

Дори резултатите от проверката да не ви задоволяват, това не значи, че сте лош родител. Напротив. Щом опитвате да работите над себе си, ще се справите. Любовта е тази, която ще ви води, но е важно не само да я чувствате, но и правилно да я изразявате.

Мона Василева