Кога човек трябва да спре да слуша мама и татко

Ние винаги ще си останем деца за своите родители, независимо, че косите ни посребряват, че имаме собствени доходи, свои деца и т.н.

От раждането си детето има свое собствено кръвообращение и способност да диша самостоятелно. С възрастта то придобива все по-нови умения, става все по-независимо. От съвсем малко то изучава света чрез социалната среда, разказва Мениджър нюз.

В юношеството вече има свое виждане за света, свои собствени увлечения и хобита. С всеки нов етап от живота си детето става все по-независимо и влиянието на майката и бащата намалява. То става самостоятелен човек, и в действията, и в чувствата си. Научава се да вижда света през призмата на своя опит, а не през опита на родителите си.

Психологът Дж. Хофман разграничава 4 етапа в разделянето от родителите, чрез които човек преминава към окончателната зрялост:

Емоционално разделяне - Когато човек срещне неодобрението на родителите си.

Атитюдно разделяне - Това е способността на човека да погледне света със собствените си очи, а не с очите на родителите си, да оцени ситуацията въз основа на личния си опит, а не на този на мама и татко.

Функционално разделяне - Способността на човек да гарантира съществуването си отделно от родителите си.

Разделяне на конфликти - Способността да живееш, без да чувстваш вина.

Ако един пораснал тинейджър все още е строго подвластен на решенията на родителите, то тогава отговорността за провалите му ще бъде тяхна. Да, родителите имат своите възгледи за това какво трябва да е неговото бъдеще, но този живот е на детето, а не на неговите родители. 

Малко вероятно е то да извлече поука за себе си от нещата, които му се случват, ако родителите все още контролират и решават вместо него. Мнението им е добре да се взема под внимание, но не трябва да бъде решаващо. Важно е да се разбере какво наистина засяга младия човек, какви са неговите желания и възгледи за бъдещия му живот. 

Да защитаваме интересите на децата си е не е само правилно, но и добро. Така укрепваме вярата им в себе си, и в техните сили. 

Също така не е толкова страшно да срещнем неодобрението на родителите си. По-страшно е след време да разберем, че не сме живели своя живот.

Източник: Мениджър нюз