Когато родителите се карат, децата изпитват страх

Заглавието не би трябвало да изненадва никого, защото навярно всеки има спомен от ужаса, който е изпитвал при звуците на затръшнати врати, сподавени обидни думи и въобще - прояви на неразбирателства и конфликти между родители. 

Скандалите и споровете, особено когато се повтарят или проточват във времето, разрушават усещането за сигурност у децата. Да, те се страхуват от караниците, но им вредят не толкова крясъците, колкото мисълта, че няма на кого да разчитат, защото мама и тате не се разбират. Именно враждебното отношение между родителите поражда поведенчески смущения у малките, които се проявяват в бъдеще.

А деца, които са били свидетели на насилие между родителите си, страдат от същите психически смущения, от които страдат и децата, жертви на насилие, твърди психологът и брачен терапевт Пол Колман.

Ето някои съвети от книгата му "Нека поговорим... Родители и деца - магията на успеха":

Рано или късно детето ще вникне в същността на отношенията ви с вашия партньор - не може да скриете истината. Проблемът е дали тя ще го накара да се чувства притеснено и несигурно.

- Ако се опасявате, че силно разгорещеният спор е стигнал до ушите на детето ви, изразете съпричастност към неговите тревоги: 

"Сигурно това доста те е обезпокоило и сега се чувстваш малко нервна.", "Съжалявам, че трябваше да чуеш това."

- Ако проблемът вече е разрешен, уведомете детето - не е нужно то да знае подробности, но за него е от огромно значение да разбере, че ситуацията се е променила към по-добро.

"Зная, че чу спора ни. Сигурно ще се зарадваш да разбереш, че аз и татко ти изгладихме недоразуменията." "Понякога с татко ти се ядосваме един на друг, но това не продължава дълго. Ние все още много се обичаме."

- Ако спорът ви си остава неразрешен и още витае вражденост, детето ще я усети и изявлението, че вече всичко е наред, няма да стопи напрежението - малкото инстинктивно ще разбере истината. Затова по-добре да го окуражите:

"С татко ти все още имаме някои проблеми, но полагаме всички усилия да ги изгладим. Надявам се това да стане скоро. Ако все още се притесняваш, можем да поговорим."

Как не бива да го казвате

"Спорът, който чу, не те притеснява особено, нали?" Понякога родителите зцадават подвеждащи въпроси, изпалзват гальовен тон и приласкаващи жестовее, за да накарат детето да отговори така, както на тях им е удобно.

Ако наистина искате да разберете как се чувства вашето дете, прибегнете към умението да изразявате съпричастност: "Сигурно си притеснен от това, което чу."

- "Не мога да повярвам, че баща ти..." Критикуването на партньора пред детето няма да прогони страховете му, а ще ги усили.

- "Какво си ме зяпнал така? И на теб съм ти страшно ядосана. Защо не си си изчистил стаята?" Понякога се случва гневът ви просто да прелее, но ако се разкрещите на детето, защото сте разгневени на партньора си, само ще влошите нещата.